Счупване на други тарзални кости МКБ S92.2

Счупвания на ладиевидна, кубовидна и клиновидна кост са редки, сред тях най-често се чупи ладиевидната кост.
Счупване на други тарзални кости влизат:

• Счупване на кубовидна кост;
• Счупване на клиновидна (интермедиално)(латерално)(медиално);
• Счупване на ладиевидна кост на стъпалото.

Фрактурите на тези три кости костите обикновено не са изолирани наранявания, често има множествени фрактури.

Механизъм на счупване на други тарзални кости
Тези счупвания се дължат обикновено на директна травма.

Наблюдават се три различни типа фрактури на ладиевидната кост:

• Фрактура на туберозитаса (на грапавината);
• На дорзалната "устна";
• Трансверзалана фрактура.

Фрактурата на туберозитаса почти винаги представлява авулозионна фрактура (наблюдава се преди завършване на костното съзряване), предизвикана от тегленето на m. tibialis anterior (преден мускул на големия пищял).
Кръвоснабдяването на тази кост играе значителна роля в прогнозата на счупването.

Най-честия механизъм на счупване на кубовидната кост е при силна мускулна контракция на мускулите коти са прикрепени към нея. Това особено става, когато силата, която упражняват върху костта е особено силна, продължителна и повтаряща се. Други ндиректени механизми за счупване на кубовидната кост е чрез контузия на стъпалото дължаща се на усукването му, или счупването е като резултат от притискане на кубовидната кост между калканеуса и метатарзалните кости с принудителна плантарна флексия и отдалечаване. Директният механизъм на счупване се случват от пряк удар или високо енергийна травма върху стъпалото.

Механизмът на фрактури на клиновидната кост обикновено е от травма, при която увреждащия агент действа аксиално върху крака, въпреки че и директна травма може да причини тези фрактури.

Клиника на счупване на други тарзални кости

• Настъпва внезапна болка по време на травмата на ходилото;
• На проекционното място на костта болният локализира болката, която става още по-силна при натиск с ръка;
• Активните движения при завъртане на ходилото са невъзможни, а пасивните са силно болезнени;
• Установява се също оток и кръвоизлив;
• Болният ходи като стъпва по външния ръб на ходилото;

Диагноза на счупвания на други тарзални кости
Поставя се рентгенологично и клинично.

Лечение на счупване на други тарзални кости
Лечението на неразместените фрактури със стабилни връзки могат да бъдат лекувани с имобилизация в гипсов ботуш в продължение на 4-6 седмици.
Разместените фрактури се нуждаят незабавна кръвна репозиция и остеосинтеза, вътрешно фиксиране с винтове с последваща гипсова имобилизация за 8-10 седмици. Когато е налице загуба на костна тъкан, може да бъдат необходими костни присадки за запълване на дефекта.
Развитието на следтравматичната остеоартроза (изтъняване и разрушаване на костта) с перзистираща болка е показание за артродеза на двете стави (изкуствено обездвижване на двете стави): тало-навикуларната и тало-кунеиформената, с костен присадък и последваща гипсова имобилизация за 4 седмици с последваща подложка в обувката и това е достатъчно, за да се гарантира добър резултат.