Субтрохантерна фрактура МКБ S72.2

Субтрохантерни фрактури са тези, при които фрактурната линия е разположена субтрохантерно.
Те са значително редки и се наблюдават след 60 годишна възраст.
Субтрохантерна фрактура се намират под нивото на малкия трохантер на бедрената кост и засягат горната част на бедрената кост. Вътрешният и задно - вътрешният кортекс са подложени на компресионни сили, докато външният кортекс е подложен на действието на тензионни сили. Това асиметрично натоварване на костта е едно важно съображение и при селекцията на средствата за остеосинтеза.

При субтрохантерните фрактури основните фрактурни повърхности се разполагат дистално (по-надолу) от малкия трохантер, където тънкият периост е разкъсан и диафизарният фрагмент подпира нестабилно проксималният. В повечето случаи това са многофрагментни фрактури и са комбинирани с фрактурите на трохеалната област.

Класификация на субтрохантерни фрактури
I Огъвачни фрактури
1. Напречно;
2. Напречно с пертрохантерна фрактура (фрактурната линия преминава косо през двата трохантера);
3. Патологична фрактура.
II Ротационни фрактури
1. Външноротационни фрактури;
2. Вътрешноротационни фрактури.

Клиника на субтрохантерна фрактура
При разместените фрактури се наблюдава скъсен крайник и същият е външно завъртян. Бедрото е оточно и има кръвонасядане, тъй като тези фрактури са свързани със значителен кръвоизлив. При всяка високоенергийна травма трябва да се изследват гръдният кош и корема. Обикновено горният фрагмент е отведен и сгънат от тегленето на m. iliopsoas. Долният фрагмент е вътрешно изместен от отвеждащата мускулатура и скъсен.

Лечение на субтрохантерна фрактура
Поради загубата е необходима предоперативна хемотрансфузия. Оперативното лечение трябва да се извърши първите 24 часа, като до тогава трябва да се приложи задължителна директна скелетна екстензия.
Консервативното лечение се провежда с директна скелетна екстензия и продължава с поясно - крачолна гипсова имобилизация. Този метод много трудно се понася от възрастните болни. При този вид лечение много често се наблюдават несрастване и псевдоартроза. Това лечение трябва да се резервира за болни, при които съществува същия риск, какъвто има и с болните с фрактура на бедрената шийка и трохантерните фрактури. Следователно, когато е възможно, винаги трябва да се предпочита оперативното лечение и то трябва да бъде метод на избор. Възстановяването на задно - вътрешният кортикалис е ключът за успех при тези фрактури (счупвания).
Компликациите са свързани най-често с неподходящ избор на остеосинтезиращото средство.