Счупване на долния край на лъчевата кост МКБ S52.5

Счупване на долния край на лъчевата кост е най-честото счупване на опорно - двигателния апарат на човека. Наблюдава се предимно във възрастта от 30 до 60 години. Счупването се локализира на около 2 см над ставната линия и в литературата е известно като счупване на лъчевата кост на типично место.

Счупване на долния край на лъчевата кост са два вида:

• Фрактура на Colles - екстензионен тип;
• Фрактура на Smith - флексионен тип.

Съотношението на двете повреди е приблизително 50:1. Тази голяма разлика се свързва със защитния рефлекс при падане и зависи от това с коя повърхност на ръката се посреща травмата - дланта или дорзалната.

Екстензионен тип счупване на радиуса на типичното място
При децата счупването е по-високо на около 5 см от ставната цепка. При възрастни хора счупванията са раздробени в различна степен.
Разместването на костните фрагменти зависи от силата на травмата. Посоката на разместването е типична. Периферният фрагмент се супинира и се измества дорзално, а централният фрагмент се измества воларно.

Флексионен тип счупване на радиуса на типично място се причинява от действието на директна травма върху гърба на китката или индиректна травма при падане на дорзалната повърхност на китката. Този вид счупване се среща много рядко.

Клинична картина на счупване на долния край на лъчевата кост
Оплакванията на болните при счупванията на радиуса на типично място са в зависимост от степента в зависимост от степента на разместване на фрагментите.
При неразместените счупвания е налице болка в областта непосредствено над радикулокарпалната става - около 1,5 - 2,5 см. Тя се засилва при опит за активни и пасивни движения в ставата и при натиск на мястото.
При разместените счупвания, диагнозата обикновено е лесна. Съобщава се за силна пареща болка. Пострадалия поддържа ръката си със здравата. Ръката около гривнената става е подута и с типична деформация.
Периферният фрагмент и китката на страната на травмата стоят по-високо от предмишницата. Наблюдава се изкривяване под формата на байонет или обърната вилица. То настъпва под влияние на напрежението на разместените отломъци воларно.
Предно - задния размер на костта е увеличен. Третата метакарпална кост, която нормално е продължение на радиуса, е изместена навън. Болния държи пръстите си леко свити. Активните движения на китката и пръстите са болезнени. Пасивните движения са също ограничени и силно болезнени.

Деформацията на ръката при фрактура на Smith - флексионен тип счупване е обратна на тази при фрактурата на Colles и има вид на корем на вилица. При това счупване дисталният фрагмент се измества към дланта, а проксималният се измества дорзално, като се супинира.

Диагноза на счупване на долния край на лъчевата кост
Независимо че клиничната диагноза е ясна, за да се определи видът на фрактурата, разместването на фрагментите и се изгради лечебен план, са необходими две рентгенови снимки.

Лечение на счупване на долния край на лъчевата кост
При разместване и предстоящ продължителен транспорт е необходимо да се предприеме приблизително наместване на счупването. Поставя се шина от главичките на метакарпо - фалангеалните стави лакътя. Ръката се поставя в митела. При дефинитивно обслужване в болнично заведение под обща упойка се предприема наместване на счупването. Целта е да се постигне нормалното анатомично състояние на дисталната част на радиуса. Това е особено важно за запазване на функцията на радио - карпалната става. При неуспех от наместването се прави повторен опит.