Счупване на горния край на лъчевата кост МКБ S52.1

Счупване на горния край на лъчевата кост включва:

• Счупване на главичката на лъчевата кост;
• Счупване на шийката на лъчевата кост;
• Счупване на проксималния край.

Механизъма на счупване на горния край на лъчевата кост
Механизмът на счупването е компресионен - падане при изправен лакът. Счупванията варират от фисури, частични счупвания до раздробени счупвания. На шийката се получават епифизиолизи (поради особености на епифизния хрущял се получава отлепване между метафизата на костта и епифизната плочка) на главичката при деца, които в зависимост от степента на разместването разделяме на 4 степени:
1. Неразместено еднофрагментно счупване на главата;
2. Разместено еднофрагментно счупване на главата;
3. Многофрагментно счупване на главата;
4. Счупване на шийката на лъчевата кост.

Клинична картина на счупване на горния край на лъчевата кост
Клиниката е бедна, установява се лек оток в областта на счупването, при опипване се усеща оток и болка върху главичката на лъчевата кост, ограничено и болезнено е въртенето на предмишницата.

Диагноза на счупване на горния край на лъчевата кост
Установява се рентгенологично.

Лечение на счупване на горния край на лъчевата кост
При лечението на главичката и шийката на лъчевата кост зависи от степента на разместването. При неразместените счупвания се налага гипсова имобилизация в шина за 2-3 седмици. При разместени счупвания на главичката се прилагат отделяне на фрагмента, ако е до 1/3 или резекция на главичката при тежки счупвания. При дислокация на шийката повече от 30 градуса се прави репозиция (наместване). Резекция на главичката в детска възраст не се прави, защото се получава силно изразена деформация.
При провеждане на рехабилитация на лакътната става не се препоръчват пасивни движения и масаж, поради опасност от осификации.