Счупване на ацетабулума МКБ S32.4

Фрактури на ацетабулума се срещат предимно при млади хора, като резултат от високо скоростна травма. Тези фрактури често са свързани с други животозастрашаващи наранявания.

Механизъм на счупване на ацетабулума
Ацетабуларните счупвания на таза (счупвания в областта на ямката, където навлиза главичката на бедрената кост) винаги са резултат на индиректна травма, действаща по надлъжната ос на бедрената кост или в областта на големия трохантер на бедрената кост.
Обикновено се наблюдават счупвания на свода или на дъното на ацетабулума. Счупване на свода на ацетабулума се получава, когато действа сила при аддуктиран крайник (приведен) и главата на бедрената кост удря свода на ацетабулума и го счупва. Нерядко това счупване се съпътства от задна луксация на тазобедрената става. Ако крайникът е отведен, бедрената глава е насочена към дъното на ацетабулума, на когото предава силата и се получава счупване на дъното на ацетабулума. При по-нататъшното действие на силата главата на бедрената кост потъва в тазовото пространство и се стига до централно изкълчване на тазобедрената става.

Класификация на счупване на ацетабулума
Най-общо има четири типа фрактури на ацетабулума:
1. Фрактура на вътрешната стена без вътретазова протрузия;
2. Фрактура на задната стена с или без изкълчване на бедрената глава;
3. Фрактура на горната част с или без дислокация;
4. Многофрагментни фрактури, засягащи всички стени на ацетабулума.

Клиника на счупване на ацетабулума
Клиничната картина е бедна. Пострадалият се оплаква от болки в тазобедрената става. Активните движения са невъзможни. Пасивните движения са силно ограничени и болезнени.
При централна луксация движенията са напълно блокирани. При наличие на задна луксация крайникът заема съответно принудително движение.

Диагноза на счупване на ацетабулума
Диагнозата се поставя се след разпитване на болния, оглед (дава оскъдна информация, може да се установи оток, различна височина на двата хълбочни гребена, скъсяване на крайника); палпация (при опипване се установява болка и нарушена цялост на тазовия пръстен).
При прегледа могат да се използват различни прийоми:
с длани поставени върху спините се притиска леко, назад и навън;
притискат се двете спини една към друга - при наличие на счупване на таза има болка.
Рентгеновото изследване е задължително за потвърждаване на диагнозата.

Лечение на счупване на ацетабулума
При наличие на шоково състояние се изисква незабавна реанимация, изразяваща се във възстановяване на обема на общата циркулираща кръв, затопляне, обезболяване. Необходима е добра транспортна имобилизация и транспорт под контрол на лекар реаниматор.
Изолираните фрактури не изискват манипулативно лечение.
Ацетабуларните фрактури се лекуват с продължителна директна екстензия за 6-8 седмици. Ако е налице централна луксация тя трябва да бъде наместена с едномоментна екстензия през трохантера или през кондилите на бедрото.
Препоръчва се ранно раздвижване след 15-20 дни при действаща директна екстензия. Натоварването на крайника е не по-рано от 6 месеца от деня на травмата.