Счупване на опашната кост МКБ S32.2

Механизъма на счупване на опашната кост
При падане от високо върху седалището или директен удар в областта на опашната кост може да се получи счупване, изкълчване или луксационна фрактура. Дисталният фрагмент се затегля от m. sacrococcygeus anterior (предния кръстно - опашния мускул) и m. levator ani, което определя до голяма степен клиничната картина.

Клиника на счупване на опашната кост
Основното оплакване е от болка в областта на опашната кост и перинеума. Болните не могат да стоят седнали. Предпочитат изправеният строеж или легналото положение. Болката може да продължи с месеци и това състояние е известно като кокцигодиния (болка в опашната кост).
Болката се засилва при дефекация (ходене по голяма нужда). Това кара болните да задържат изпразването на червата, а това от своя страна води до запек.
При жените половите контакти са болезнени и съответно се избягват - риск от конфликт в семейството. Независимо, че това увреждане не води до промяна в общото състояние на болните, те могат да бъдат психично затормозени и потиснати.

Диагноза на счупване на опашната кост
Диагнозата счупване на опашната кост се поставя при рентгенография или ректално изследване.

Лечение на счупване на опашната кост
Лечението включва приложение на аналгетици или локално обезболяване с лидокаин, покой, топли вани, диета.
При липса на ефект от консервативното лечение може да се наложи оперативно отстраняване на опашната кост. Не трябва да се избързва с оперативното лечение преди изтичане на шест месеца след травмата. В повечето случаи болките отзвучават и болните нямат оплаквания.
Препоръчват се и физиотерапевтични процедури.