Счупване на сакрума МКБ S32.1

Счупването на сакрума като изолирано счупване се среща рядко. По-често се среща в съчетание със счупвания на тазовият пръстен.

Механизъм на счупване на сакрума
Механизмът на счупването на сакрума (кръстецът) е от директен удар или падане върху седалището и кръстцовата кост. Понякога при притискане на таза, едновременно със счупването на предния тазов полупръстен, се получава и счупване на сакрума вертикално през сакралните отвори, което се нарича фрактура на Вуаламе.
Фрактурната линия при изолираната фрактура на сакрума може да има надлъжна или напречна посока.

Клиника на счупване на сакрума
При фисури (цепки) или неразместени фрактури (счупвания) клиниката се характеризира с локализирана болка. Установява се оток, кръвонасядане и охлузване.
При разместена фрактура на сакрума клиничната картина е по-тежка. Възможна е увреда на сакралните нерви, като в такива случаи счупването се придружава с анестезия (обезчувствяване) на седалищната област във вид на седло и незадържане на урина (инконтиненцио).
Палпаторно може да се установи деформацията като праг на сакрума.

Диагноза на счупване на сакрума
Диагнозата се поставя рентгенологично.

Лечение на счупване на сакрума
Лечението се свежда обезболяване с аналгетици или локално (местно) приложение на лидокаин.
Болният се поставя на легло в удобно за него положение и се осигурява покой за 3-4 седмици. При разместените фрактури се извършва наместване и обездвижване (имобилизация) в гипсови гащета за 12 седмици.
Прилага се и остеосинтеза на таза.