Травматичен хемоторакс МКБ S27.1

Хемотораксът представлява излив на кръв в плевралното пространство.
Източници на кървене са париеталните съдови (интеркостални, a. и v. toracica interna, в 70% от случаите при проникващи гръдни наранявания), а. и v. subclavia, белодробните съдове, аортата, медиастиналните съдове и сърцето.

Етиология на травматичен хемоторакс
Развива се при всички случаи, при които е нарушена целостта на плеврата с едновременно разкъсване на кръвоносните съдове. Непосредствено след кръвоизлива в плеврата се образува твърд хематом, който след 5-6 дни започва да се втечнява. Развива се и асептично възпаление и ексудат. Ако кръвта не се евакуира от плеврата се образуват масивни сраствания. Причини за настъпване на хемоторакса са разкъсване на гръдни кръвоносни съдове на гръдната стена, белодробни съдове, сърце и магистрални клонове на медиастиналните съдове или техните разклонения.

Клиника на травматичен хемоторакс
Установяват се прояви на нарушения в хемодинамиката, с дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. В зависимост от големината и бързината на настъпване на хемоторакса са и клиничните прояви и бързината на спешната хирургична помощ.
Основни клинични прояви са: болки в гръдния кош, кашлица, задух, цианоза, бледост на лицето, студена пот, изпъкнали шийни вени, дишане учестено и повърхностно, пулс учестен, мек и нишковиден, кръвно налягане понижено, температурата е понижена. При масивен хемоторакс настъпва шок.

Диагноза на травматичен хемоторакс
Диагностицирането на малки и умерени количества кръв в гръдната клетка се извършва посредством фасова рентгенография. Тя ни дава информация за количеството на колекцията. При определени условия като помощни диагностични средства могат да се използват ехография, скенер на гръдния кош. Счита се, че при диагностицирането на хемоторакса има скенера, особено при малки хемоторакси, не повече от 300 мл., при което не трябва да се пристъпва към терапевтични манипулации.

Лечение на травматичен хемоторакс
Към спешна торакотомия (отваряне на гръдния кош) се извършва в следните случаи:
Евакуация на повече от 1500 мл. кръв от поставянето на гръдния дрен.
Кървене на повече от 300 мл. на час за 3 последователни часа.
Кървене на повече от 150 мл. на час за 3 последователни часа при възрастни пациенти и след 6-тия час при останалите.
При всички с нестабилна хемодинамика.

Счита се, че към престъпване към оперативна намеса се прави в следните случаи:
Хемоторакс, който заема повече от половината от обема на плевралната кухина.
При възникване на инфекция в плевралната кухина
При дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност вследствие на механично притискане от прогресиралия хемоторакс.
При множествени отделни хемоторакси.
Терапевтични манипулации се правят при наличие на хемоторакси над 300 мл., при което се поставя дренаж, а ако рентгенологично се установи, че не е евакуирано съдържимото от плевралната кухина се препоръчва ново дрениране. Ако е без успех се предприема торакоскопия (оглед на гръдния кош), но не по-късно от 4-тия ден. При неуспех се преминава към торакотомия (отваряне на гръдния кош). Оперативната интервенция трябва най-късно да се извърши до 2-рата седмица след травмата, за да не се образуват сраствания (фиброторакс).