Травма на вертебралната артерия МКБ S15.1

Вертебрална артерия е първият клон на подключичните артерии. Клинично значима травма на вертебралната артерия, за щастие са редки.

Етиология и механизъм за травма на вертебралната артерия
Травмата на вертебралната артерия може да се получи в резултат на директна травма в областта на шията, при което да се отчупят части от телата на прешлените или техните израстъци, в резултат на което може да настъпи притискане на вертебралната артерия с характерна симптоматика или разкъсването й с настъпване на незабавната смърт на пострадалия (поради нарушаване на мозъчното кръвообращение).
Травмите могат да бъдат открити и закрити. При закритите наранявания без нарушаване на целостта на кожата в областта на нараняването е възможно разкъсване на съседни кръвоносни съдове, при което се образува хематом (подутина в резултат на пропиване на кръвта в съседните тъкани), който може да притисне артерия вертебралис. При откритите травми е възможно при порезни наранявания, прободни наранявания, както и огнестрелни наранявания (като често те са смъртоносни).

Клиника на травма на вертебралната артерия
При оцеляване на пациента (когато няма разкъсване на съда) в резултат на притискане на вертебралната артерия от различни фактори, като това може да се наблюдава най-често (при движение на главата) следната симптоматика: шум в ушите, главоболие, световъртеж, притъмняване пред очите, наличие на зрителни смущения, а някои случаи и загуба на съзнанието. Травмите в областта на врата са много близки до продълговатия мозък - формирането на хематоми, могат да доведат до притискане или нарушаване на кръвотока на жизнени важните центрове на дишането и сърдечна дейност в ствола.

Диагноза травма на вертебралната артерия
Важно значение има рентгеновата снимка на шийните прешлени и ангиографията. Като анамнезата също не е за подценяване, която ни дава нужната информация, както и щателния оглед относно вида на травмата. Може да се направи и КАТ (скенер).

Лечение на травма на вертебралната артерия
Оперативно и насочено да стабилизира хемодинамиката. Прилагат се водно - солеви разтвори, кръв, противооточни средства. Налага се обикновено интубация, механична вентилация и изкуствена оксигенация (кислородолечение). Прилага се допамин за поддържане на перфузията на жизненоважните органи.
Пациентът е в тежко общо състояние обикновено и се налагат активни и реанимационни грижи и наблюдение.