Вътречерепна травма, неуточнена МКБ S06.9

› Въведение

› Честота и причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза 

› Лечение

› Усложнения и прогноза

Въведение

Травматично мозъчно увреждане, известно още като вътречерепна травма, е увреждане на мозъка, причинено от външна сила. Може да се класифицира въз основа на тежестта, варираща от леко травматично мозъчно увреждане до тежка черепномозъчна травма. Може да се характеризира въз основа на механизъма на получаване на самата травма.

Нараняването на главата е по-широка категория, която може да включва увреждане на други структури като скалпа и черепа. Травмата може да доведе до физически, когнитивни, социални, емоционални и поведенчески симптоми и резултатите могат да варират от пълно възстановяване до трайно увреждане или смърт.

Основните причини могат да включват падания, инциденти с моторни превозни средства и насилие. Мозъчната травма възниква като следствие от внезапно ускорение или забавяне в черепната кухина. В допълнение към щетите, причинени в момента на нараняване, могат да настъпят различни усложнения, които да влошат състоянието на пациентите.

Честота и причини

Черепно-мозъчна травма е основна причина за смърт и увреждане в световен мащаб, особено при деца и млади хора. Мъжете получават травматични мозъчни наранявания около два пъти по-често от жените. През последните десетилетия се наблюдава силно развитие в методите на диагностика и лечението, което намалява смъртността и подобрява резултатите.

Основните причини за вътречерепна травма, неуточнена са:

• Падания върху главата 28%
• Инциденти с моторни превозни средства 20%
• Спортна травма 19%
• физическо насилие, побой 11%
• Суицидни случаи 1%
• други причини 21%

Патофизиология

Oсновният фактор при тази травма е приложението на механична енергия върху черепа и въздействието й върху подлежащите структури. Ефектът върху самия мозък се определя от множество фактори: сила на удар, посока, маса, скорост, площ, и създадените от тази механична енергия инерционни ускорения.

Вътречерепна травма, неуточнена бива:

• Закрита травма - при която е запазена целостта на кожата и меките тъкани на черепа
• Открита травма - при нея е нарушена целостта на меките тъкани на черепа и през нея лесно може да проникне инфекция във вътечерпното пространство. Откритите черепномозъчни травми биват:
• непроникваща мозъчна травма - запазена е целостта на мозъчните обвивки на мозъка
• проникваща мозъчна травма - мозъчните обвивки са нарушени и има контузия или рана на мозъка

В протичането на вътречерепна травма, неуточнена се различават:

• Остър стадий - продължава 3-4 седмици от възникването на травмата
• Хроничен стадий - обхваща периода след острия стадий и продължава много месеци и години след това

Симптоми

Симптомите при вътречерепна травма, неуточнена зависят от типа на травмата (дифузна или фокална) и частта от мозъка, която е засегната. Безсъзнанието има тенденция да продължи по-дълго при хора с наранявания от лявата страна на мозъка, отколкото при тези с наранявания от дясната.

Симптомите също зависят от тежестта на нараняването. При лека ЧМТ пациентът може да остане в съзнание или да загуби съзнание за няколко секунди или минути.

Когато се повиши налягането в черепа (вътречерепното налягане), това може да бъде изключително опасно за пациентите. Признаците включват качествени и количествени промени в съзнанието, парализа или слабост на едната страна на тялото и разширени зеници, която не реагира на светлина (липса на зеничен рефлекс).

Малките деца с умерена до тежка ЧМТ може да имат някои от тези симптоми, но да изпитват трудности при съобщаването им. Други признаци, наблюдавани при малки деца, включват постоянен плач, невъзможност за утеха, апатичност, отказ да сучат или ядат и раздразнителност.

Сред често срещаните симптоми при вътречерепна травма, неуточнена, са:

• Главоболие
• Гадене и повръщане
• Загуба на съзнание от няколко минути до час
• Умора или сънливост
• Замъглено съзнание, обърканост, дезориентираност
• Замайване, световъртеж
• Загуба на съзнание за няколко секунди до няколко минути
• Загуба на координация
• Сензорните проблеми, като замъглено виждане, шум в ушите или лош вкус в устата
• Проблеми с паметта или с концентрацията
• Възбуда, буйстване или друго необичайно поведение
• Неясен говор
• Слабост или изтръпване на пръстите на ръцете и краката
• Конвулсии или гърчове
• Мидриаза (разширяване на зеницата)

Диагноза

Диагнозата при вътречерепна травма, неуточнена се базира на анамнестичните данни, неврологичен преглед, оценка по скалата на Глазгоу и образни изследвания. Невроизобразяването помага при определяне на диагнозата и прогнозата и при вземането на решение какво лечение да се приложи.

Предпочитаният метод за поставяне на диагнозата е компютърна томография (КТ) - бърз, точен и широко достъпен метод. Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) може да покаже повече детайли от КТ и може да добави информация за очаквания резултат в дългосрочен план. ЯМР обаче не се използва при спешни случаи, тъй като отнема повече време за неговото изпълнение и неговата несъвместимост с метални предмети, използвани в спешната помощ.

Диагностичните методи при вътречерепна травма могат да бъдат класифицирани по следния начин.

• Рентгенологични и невроизобразяващи методи

1. Краниография
2. Мозъчна ангиография
3. Компютърна томография
4. Магнитен резонанс

• Електроенцефалография

1. Ехоенцефалография
2. Доплерова сонография

Лечение

Важно е да се започне спешно лечение в рамките на така наречения "златен час" след нараняването. Хората с умерени до тежки наранявания вероятно ще получат лечение в интензивно отделение, последвано от неврохирургично отделение.

Лечението зависи от етапа на възстановяване на пациента и вида на травмата. В острия стадий основната цел е да се стабилизира пациентът и да се съсредоточи върху предотвратяването на по-нататъшно нараняване.

Рехабилитацията е основно лечение за подострите и хронични стадии на възстановяване. Най-важната цел е предотвратяването на вторични мозъчни увреждания. Това може да се постигне чрез следните мероприятия:

• Поддържане на проходими дихателни пътища и адекватна вентилация
• Поддържане на нормално церебрално перфузионно налягане
• Предотвратяване на вторични наранявания (чрез разпознаване и лечение на хипоксия, хиперкапнея и хипоперфузия)
• Спешна неврохирургична консултация и оперативно лечение на интракраниални масови лезии
• Идентифициране и лечение на други животозастрашаващи наранявания или състояния

Усложнения и прогноза

При вътречерепна травма, неуточнена често настъпва различни усложнения, голяма част от които могат да бъдат животозастрашаващи. Сред някои от тях са:

• Дълбока венозна тромбоза
• Неврологични дефицити
• Хидроцефалия
• Инфекции
• Гърчове
• Мозъчен оток

Резултатите след травма на главата зависят от много фактори. Първоначалната оценка по скалата на Глазгоу (GCS) предоставя информация за моментното състояние на пациента. Пациентите с GCS под 8 имат висок процент на летален изход. Напредналата възраст, коморбидността, респираторният дистрес и коматозното състояние също са свързани с лоши резултати.

Изображения:freepik.com