Огнищна травма на главния мозък МКБ S06.3

› Въведение

› Честота и причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза 

› Лечение и прогноза

Въведение

Огнищна травма на главния мозък е последица на локално, ограничено по площ поражение, което може да има за последица корова контузия по механизъма на coup и contre coup, сформирането на травматични интракраниален хематом.

Фокалното травматично нараняване е резултат от директни механични сили и обикновено е свързано с увреждане на мозъчната тъкан, видимо с просто око. Често срещана причина за фокално нараняване е проникващо нараняване на главата, при което черепът е фрактуриран, както често се случва при автомобилни катастрофи, удари и огнестрелни рани. Фокалните наранявания обикновено имат симптоми, които са свързани с увредената област на мозъка.

Инсултът може да доведе до фокално увреждане, което е свързано с признаци и симптоми, които съответстват на частта от мозъка, която е била увредена. Например, ако говорния център на мозъка (зона на Брока) е повреден, проблемите с говора са често срещани.

Огнищна травма на главен мозък включва следното:

• Огнищна церебрална контузия е травматично увреждане на мозъчната тъкан, която често е резултат от контакт на мозъка с вътрешността на черепа.
• Огнищно церебрално разкъсване е мозъчна травма, при която се разкъсва pia mater и арахноидеята.
• Огнищна травматична интрацеребрална хеморагия е кървене в самата тъкан на мозъка.

При черепно-мозъчна травма пораженията се получават по:

• Пряк механизъма, когато движещ се обект се удари в неподвижна или слабо подвижна глава
• Непряк механизъм при съприкосновение на движеща се глава с неподвижен предмет

Механична травма предизвиква локална деформация на черепа, счупване с хлътване на костни фрагменти и ограничени увреждания на мозъка. Според мястото на удара се подразделят на удар отпред, от страни или двустранно притискане, отзад, отгоре и отдолу.

Честота и причини

Травматичното мозъчно увреждане е една от най-честите причини за придобито мозъчно увреждане. Според различни проведени проучвания, рискови фактори като възраст и пол са повлияли на вероятността човек да претърпи огнищна травма на главния мозък:

• Мъжете са с 60-80% по-склонни от жените да получат черепно-мозъчна травма
• Малките деца (на възраст 0-4 години) и възрастни (над 80 години) са най-уязвими при такъв вид травма при падане
• Децата (възраст 5-14 години) и младите възрастни (15-24 години) са най-уязвими за мозъчна травма, при сблъсък с моторно превозно средство

Фокално мозъчно увреждане се получава от сили на сблъсък, действащи върху черепа и водещи до компресия на тъканта под черепа на мястото на удара или на тъкан, противоположна на удара. Някои видове наранявания могат да възникнат, когато са засегнати както мястото на удара, така и противоположната страна на мозъка.

Падания, спортни наранявания и сблъсъци с моторни превозни средства са примери за причини на огнищна травма на главния мозък. Други причини също могат да включват проникваща рана на главата или огнестрелна рана. В зависимост от мястото на нараняване, както и от тежестта на нараняването, могат да се получат множество усложнения и изява на различна симптоматика.

Вторично мозъчно увреждане, причинено от компресия на мозъка в черепната кухина се получава при:

• Интракраниални кръвоизливи
• Интрацеребрални кръвоизливи (разкъсване на съдове дълбоко в черепа)
• Хематом

Патофизиология

При удар в челната област контузионните поражения са в мястото на удара, т.е предимно в полюсите на челния мозъчен дял. Удар в теменната област причинява контраударно поражение на базалните отдели на хемисферите на мозъка върху основата на черепа.

Когато ударът е върху тилната област на главата има ударно контузионно поражение върху полюсите на темпоралния и челния мозъчен дял.
Ако ударът е в слепоочната област, поражението е контраударно в третата челна извивка и във втората и третата темпорална извивка на противоположната мозъчна хемисфера.

Симптоми

Клиничната картина на огнищна травма на главния мозък се определя от различни фактори: локализация и брой на контузните огнища, тежест и разпространение на морфологичните увреди на мозъка (първични и вторични), разстройство на мозъчната хемо- и ликвородинамика и особено от тежестта на мозъчния оток.

Признаци на увреждане на фронталния дял

Фронталния лоб обикновено включва двигателния апарат и може да включва много специални видове на дефицита, в зависимост от това коя част на фронталния лоб е засегната:

• Челна атаксия нестабилност при ходене, болният залита на противоположната страна
• Мускулна ригидност, резистентност при пасивни движения на крайниците
• Парализа на крайник (монопареза) или по-голяма площ от едната страна на тялото (хемипареза)
• Парализа на движения на главата и очите
• Нарушено е структурирането на езика, описан като изразителен афазия (Брока афазия)
• Фокални гърчове, които може да се разпространи към съседни области
• Гранд мал или тонично-клонични гърчове
• Промени в личността, емоционално безразличие (апатия), безволие, немотивирано повторение на двигателни и словесни стереотипи, гняв без провокация или загуба на инициатива и загриженост
• Патологични рефлекси: хватателен рефлекс, патологичен рефлекс на орален автоматизъм
• Едностранна загуба на обонянието (аносмия)

Признаци на увреждане на париеталния дял

Париеталния лоб обикновено включва соматично усещане, и може да включва:

• Увреждане за тактилно усещане
• Стереоагнезия, невъзможност за познаване на предмети чрез опипване
• Пространствена агнозия
• Алексия, загуба на способността да четат, но може да пише
• При тактилни, слухови или зрителни дразнения, болният игнорира всички дразнения

Признаци на увреждане на темпоралния дял

Темпорален лоб обикновено включва слухови усещания и паметта, и могат да включват:

• Глухота, без да, има увреждане на структурите на ухото, описан като корова глухота
• Шум в ушите, слухови халюцинации
• Загуба на способността за разбиране на речта, описан като сензорна афазия на Вернике
• Слухова агнозия, болния не може да познае предметите и животните по техните характерни звуци
• Паметови, емоционални и поведенчески разстройства.

Признаци за увреждане на окципитален дял

Тилния лоб обикновено включва визуално усещане, и при травма симптомите може да включват:

• Пълна загуба на зрение (корова слепота)
• Загуба на зрението с отричане на загубата (синдром на Антон)
• Загуба на зрение от едната страна на зрителното поле на двете очи (хемианопсия)
• Зрителна агнозия, т.е. невъзможността да познава познати предмети, цветовете, или добре познати лица
• Зрителни илюзии като micropsia (обекти изглеждат по-малки) и macropsia (обекти изглеждат по-големи)

Диагноза

Краниогравското изследване има за цел да диагностицира или да изключи наличие на черепни фрактури. Компютърната томография (КТ) и ядрено-магнитния резонанс (ЯМР) са златен стандарт за диагноза на черепно-мозъчна травма. КТ дава възможност за диагностициране на размера и разположението на огнищните наранявания на мозъка. Електроенцефалографията дава данни за огнищна травма по-рядко в раните фази и по-често в по-късната фаза.

Лечение и прогноза

Пациентите претърпели огнищна травма на главния мозък могат да имат различни дефицити, вариращи от физически увреждания до когнитивни предизвикателства. Съществуват множество бариери. Те могат да включват болка, депресия и тревожност.

Основна задача при пациент с мозъчна травма е да се осигурят проходими дихателни пътища и пълноценно дишане. За да се осигури добро перфузионно мозъчно налягане е необходима стабилна хемодинамика.

Болния се поставя в хоризонтално положение или с повдигната глава и гръден кош до 30 градуса. Мониториране на вътречерепното налягане. Контрол и корекция на другите витални показатели.

Медикаментозно лечение включва основно следните медикаменти:

• Диуретици
• Кортикостероиди
• Водно-солева реанимация

Оперативно лечение се налага за отстраняването на некротично увредени мозъчни огнища, и се прилага предимно при функционално по-неактивни зони (полюсите на челния и темпоралния дял).

Изображения: freepik.com