Изолирана протеинурия МКБ R80

Определение:

Протеинурия представлява наличие на белтък в урината.

Здрави възрастни хора отделят с урината 50-150 mg/24 h белтък. За протеинурия се приемат състояния, при които има излъчване на белтък в урината над 150mg/24h при възрастни и под 100mg/24h при деца под 10 годишна възраст. При отделяне на белтък над 300mg/24h протеинурията се приема за значителна.
С оглед на редица клинични критерии, патоморфологични, патофизиологични, патобиохимични и други механизми, протеинурията се приема като предимно гломерулна или предимно тубулна.

• Гломерулна протеинурия. Тя се среща най-често и се дължи на структурни или нарушени електростатични филтърни промени на гломерулната мембрана. Характерът и степента на уврежданията определят и селективността на протеинурията. При увреждане на гломерулната филтрация се отделят предимно албумин и трансферин - селективна протеинурия. При по-тежки гломерулни увреждания в урината преминават белтъци с ралична големина на молекулата - неселективна протеинурия.

• Тубулна протеинурия. Тя е слабо изразена протеинурия - под 2g/24h. Най-често възниква под влияние на възпалителни заболявания на тубулите, наследствени тубулопатии, нефротоксични агенти, повишена концентрация на серумните белтъци, хроничен пиелонефрит и др.

Клинично тълкуване:

Класификациите на протеинуриите са най-разнообразни и са обект на редица дискусии. С оглед на произхода на протеините и тяхното клинично осмисляне е удобно да се приеме следната класификация:

1.Ренални протеинурии:

• А. Функционални протеинурии.

Дължат се на преходни функционални промени в гломерулната филтрация. При тях липсват трайни органични увреждания. Те са преходни и не се съпровождат с други промени в урината (левкоцити, еритроцити, цилиндри). Срещат се най-често при:

    - новородени бебета: през първите 10 дни е възможно да се установи белтък в урината, което се дължи на неукрепнал бъбречен филтър или на дехидратация;
    - бременност;
    - при емоционален стрес;
    - механични, термични, химични (след контрастна урография) и други дразнения на бъбреците - студени бани, физически натоварвания, трескави състояния, дехидратация, и др;
    - ортостатична протеинурия - среща се най-често при подрастващи деца с по-висок ръст и астеничен хабитус. Типично за ортостатичната протеинурия е нейното появяване при изправено положение на детето - непостоянна протеинурия.

• Б. Органични протеинурии:

    - гломерулна протеинурия - среща се при хронични гломерулонефрити, захарен диабет, огнищен гломерулонефрит, колагенози, амилоидози, мембранозна нефропатия, сифилис, малария и др;
    - тубулна протеинурия - установява се повече при заболявания, които биха могли да се групират по следния начин според причините и клиничното протичане: вродени аномалии, инфекциозно-възпалителни причини, токсични нокси, наследствени и придобити системни заболявания и др.

2. Екстраренални протеинурии:

Най-често те се дължат на заболявания на пикочните пътища - литиаза, възпалителни процеси, тумори, простатити, вулвовагинити и др. Белтъкът обикновено не надвишава 1g/24h и е в резултат от клетъчен разпад. Желателно е такава урина предварително да се филтрира или центрофугира, при което пробата за протеини може да бъде отрицателна.