Локализирано подуване, уплътнение или слаб оток в областта на трупа МКБ R22.2

Лимфедемът е хронично състояние, характеризиращо се с подуване на ръцете, краката, лицето, шията, гърба и гениталиите. Основна причина за лимфедема са злокачествените заболявания.

Лимфедемът, който засяга гръдния кош, гърдата и гърба, се проявява обикновено след операции. Най-често тези операции са поради рак на гърдата. Често е трудно лимфедемът да бъде диагностициран, защото не обхваща горният крайник. Лимфедемът може да е причина за локализирано подуване, уплътнение или слаб оток в областта на трупа.

Гърдите, горният крайник и гръдният кош споделят общи аксиларни лимфни възли. След частично или пълно премахване на тези възли се нарушава лимфният дренаж, което води до застой на лимфа и отоци, които могат да са с различна изразеност.

Някои процедури за реконструкция на гърдата също нарушават лимфния дренаж, което води до оток в коремната област. Подобно на лимфедема в крайниците, този по корема, гърба и гръдния кош е асиметричен.

Често преди появата на отока пациентите се оплакват и за други симптоми: изтръпване, топли вълни, болка, ограничени движения в раменната става.

Други причини за локализирано подуване, уплътнение или слаб оток в областта на трупа могат да бъдат доброкачествените тумори. Доброкачествените тумори на меките тъкани са относително често срещани в общата популация. Те не се разпространяват чрез метастази, но могат да нарастват, като по този начин притискат околните тъкани и създават проблеми. Освен това те могат да създават козметични проблеми.

Липомът е доброкачествен тумор. Той се среща най-често и се проявява при поне 1% от населението. Симптомите при липом обикновено са безболезнена бавно нарастваща маса, която е подвижна и мековата при палпация. Повечето липоми са локализирани в повърхностните меки тъкани, но те могат да се открият и дълбоко в съединителната тъкан или мускули. Лечението на липомите е хирургическо. Рецидиви се наблюдават при около 5% от заболелите.

Хемангиомът е най-често срещаният тумор на меките тъкани на кръвоносната система и заема около 7% от всички доброкачествени тумори на меките тъкани. Често те се срещат още при раждането или се проявяват в тийнейджърските години. Когато хемангиомът причинява симптоми, той се третира хирургически. Извършва се процедура по емболизирането му.

С неврогенен произход са доброкачествените тумори на меките тъкани, които се развиват от обвивката на периферните неврони. Наричат се шваноми и неврофиброми. Шваномът е най-честият тумор, произхождащ от периферните нерви. Туморите могат да се появят спорадично или да се проявят като неврофиброматоза. Клинично шваномът се представя с подуване и оток. При палпация е подвижен. Туморът може да възникне в който и да е периферен нерв. Клинично диагнозата се поставя чрез ЯМР и биопсия.

Фибромът е рядък доброкачествен тумор, който има склонност към локално агресивно поведение, но без потенциал за метастази. Туморът може да е болезнен и да се появи по всяка част на тялото (гръб, крайници, рамене, бедра, седалище и корем). Когато обхваща коремната стена, туморът най-често се развива при жени след бременност.

Дерматофибромът е доброкачествен кожен тумор, проявяващ се клинично с бучки по кожата. Причините за неговото възникване могат да бъдат травма или ухапване от насекомо. Този тумор може да се развие на всяко място по кожата, но най-често се среща по долните крайници.

Причините за локализирано подуване, уплътнение или слаб оток в областта на трупа могат да бъдат и нетуморни.

Епидермоидните и пиларни кисти са малки бучки под повърхността на кожата и са най-честите кожни кисти. Те могат да се появят навсякъде по тялото, но по-често се срещат по скалпа, врата, лицето и торса. Епидермоидните кисти се развиват бавно и без симптоми, макар че понякога се случва да отделят вещество с мирис. Кистите могат да се възпалят. Терапията се основава на хирургично отстраняване.

Хематомите са друга причина за образуване на подутини. Те се наблюдават след травма, по-често при пациенти предразположени към кръвоизлив (антикоагулантна терапия). Хематомите могат да имитират новообразувания, като постоянно нарастват. Диагностицирането им става с образно изследване и биопсия.

Абсцесите също могат да причинят подуване, съпроводено с болка. Те се дължат на инфекция в меките тъкани. Лечението им включва дренаж и антибиотична терапия.

Грануларно клетъчният тумор е доброкачествена неоплазма, която се среща рядко. Поради бедното на симптоми клинично представяне тези тумори често са неправилно диагностицирани. Грануларно клетъчният карцином може да възникне както по кожата, така и по лигавицата. Обикновено се откриват по езика, дихателните пътища, гърдите и горния крайник, понякога се съобщават случаи и за открити тумори по торса.