Вроден везико-уретеро-ренален рефлукс МКБ Q62.7

Вроденият везико-уретералния рефлукс (ВУР) представлява обратно връщане на урина от пикочния мехур през уретера към бъбреците.

Вроденият везико-уретералния рефлукс се дължи на нарушен клапен механизъм на уретеро-везикалния сегмент, което се определя от следните фактори:

1. Уретерът прониква в мехурът косо и дължината на този участък нараства с възрастта. В тази част на уретера има надлъжна мускулатура, която на нивото на уретералния отвор се разделя на две. По време на уринирането налягането на урината върху детрузорната стена притиска интрамуралната част на уретера (пикочопровода) и възпрепятства връщането на урината.

2. Надлъжната мускулатура на детрузора обвива терминалната част на уретера, с което се подсилва антирефлуксния механизъм по време на микция (уриниране). Над уретералния отвор мехурната лигавица формира гънка, която при повишаване на налягането затваря отвърстието като клапа.

3. Надлъжният мускулен сноп, отивайки по страничния ръб на тригониума на пикочния мехур, известен като мускул на Бел по време на уриниране се съкращава и се удължава косото разположение на уретера в пикочния мехур.

4. Хидродинамичните фактори по време на уриниране също са от значение за появата на рефлукс.

Рефлуксът бива първичен и вторичен.

Първичният рефлукс се дължи на вродена анатомична предпоставка за недостатъчност на антирефлуксните механизми.

Вторичният рефлукс се характеризира с морфологично нормални антирефлуксни елементи, но с функционални нарушения на долните пикочни пътища. Те могат да бъдат:

- първични дисфункции на долните пикочни пътища, причиняващи рефлукс.

- дисфункции на долните пикочни пътища и рефлукс, дължащ се на надмехурно запушване.

Характерно за ВУР в детската възраст е, че тази аномалия често се придружава или е усложнение на други малформативни уропатии.

Връщането на урината към горните пикочни пътища по време на уриниране създава хидродинамични затруднения във функцията на бъбреците и условия за повтарящи се уроинфекции. С течение на времето това довежда до хронифициране на пиелонефрита, сбръчкване на засегнатия бъбрек с оформяне на цикатрикси в паренхима му.

Повечето деца с вроден везико-уретеро-ренален рефлукс имат затруднено уриниране, както и чести уринарни инфекции.

От лабораторните изследвания се установява в урината албумин, бели кръвни клетки (левкоцити), ускорена кръвна утайка (СУЕ).

За поставянето на диагнозата имат важно значение някои изследвания като венозна урография, ехография, микционна цистография, уродинамични изследвания и други.

Лечението е с патогенетична насоченост. При първичен рефлукс лечението е оперативно - антирефлуксна операция. Съществува и друга методика, при която се инжектира трансуретрално различни материи като колаген сублигавично под уретралния отвор и се постига антирефлуксен ефект. Вторичните рефлукси се ликуват в зависимост от причината довела до появата им. Във всички случаи на рефлукс трябва да се провежда и антибиотично лечение.

Прогнозата при деца с ВУР е добра при поставена диагноза и своевременно лечение.