Атрезия и стеноза на уретера МКБ Q62.1

Атрезия и стеноза на уретер представлява стесняване на уретера, което може да бъде изразено в различна степен - от по-леко стесняване до пълно стесняване, което да доведе до възпрепятстване на уринарния поток.

Според причините им стенозите на уретера са два вида:

- вродени;

- придобити.

Според причините атрезия и стеноза на уретер могат да бъдат посттравматични, постоперационни и интраоперативни, възпалителни, от процеси извън уретера (притискане, срастване, възпаление).
Всяка травма на уретера в процес на оздравяване може да доведе до различни по степен стеснения на уретера. Към тях могат да бъдат отнесени и декубитусите на лигавицата от продължително престояване в уретера на конкремент, често придружен с локално възпаление; в случаите се инвертира върху предварително увреден уретер.

Възпалителните процеси също довеждат до стенози на уретера. Най-често това е последица от предварително прекаран специфичен процес, който обаче практически никога не засяга само уретера. При туберкулоза на пикочо-отделителната система трябва да се мисли от възможността от трайни склеротични промени на уретера.

До вторични стеснения на уретера могат да доведат и всички неопластични, възпалителни и склеротични процеси в ретроперитонеалното пространство. Напоследък зачестяват стенозите на уретерите след лъчелечение на злокачествени тумори в таза и корема.

Стенозата на уретера, според еластичността и степента на стеснението, води до стаза (застой) в горните пикочни пътища. Тя може да доведе до хидронефроза (задържане на урина над мястото на застоя). Стазата от своя страна благоприятства развитието на конкременти, развитие на уроинфекции и в своята съвкупност тези фактори водят до увреждане на бъбрека, като крайните стадии може да се стигне до нарушение във функцията на бъбрека. При двустранност на процеса се стига до хронична бъбречна недостатъчност.

От субективните оплаквания най-чести са тези от тъпи болки и тежест в кръста, понякога и с коликообразен характер. Възможна е и появата на кръв в урината (хематурия). При развитие на усложнения се явяват и следните оплаквания - бъбречни колики при камъни в бъбреците, изострено възпаление на бъбрека и легенчето му при възпаление, симптоми на уремия при напреднал двустранен процес.

Диагнозата се поставя след специални изследвания като ехография, венозна урография, ретроградна и проградна уретеропиелография.

Лечението зависи от първопричината, нивото и степента на стенозата и от степента и вида на вторичните промени в бъбрека. Прилагат се инвазивни лечебни методи. Такива са трасвезикалното (през пикочния мехур) ендоскопско поставяне на протеза, с цел моделиране на стеснен участък. При задължителна хидронефроза (задържане на урина в бъбрека) се обмисля перкутанна нефростомия (навлиза се през кожата в лумбалната област и извеждане на задържаната урина) и протезиране на стеснения участък.

При тежки стенози се стига и до резекция на стеснения участък, възможни са и някои ендоскопски методи за разцепване на стенозата и последващо протезиране.

Профилактиката включва проследяване на всеки пациент, който се очаква да развие това усложнение. Като всеки болен прекарал оперативна намеса на малкия таз, след лъчелечение, след операции върху уретера, след елиминиране на конкремент, след прекарани тежки възпаления, следва пациента да бъде проследяван ехографски и лабораторно. При съмнение за хидронефроза и други усложнения се правят специфични урологични изследвания, които ще определят най-правилната лечебна тактика.