Двурога матка МКБ Q51.3

› Въведение

› Класификация на вродените малформации на матката

› Етиология

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

› Усложнения

Въведение

Двурогата матка представлява малформация на матката, която се характеризира с наличие на вдлъбнатина в маточното дъно. Тази аномалия се получава поради увреждане на сливането на Мюлеровите канали. Малформацията е рядка, но е свързана с по-лоши репродуктивни резултати, като повтаряща се загуба на бременност и преждевременно раждане.

Класификация на вродените малформации на матката

Вродените аномалии на матката са следствие от аномалия в сливането и резорбцията на преградата по време на развитието на Мюлеровите канали. Според Американското дружество по репродуктивна медицина тези аномалии се класифицират в седем класа:

• Клас I - агенезия/хипоплазия на влагалище, маточна шийка, матка, маточна тръба или комбинация
• Клас II- Еднорога матка, IIa с рудиментарен общ рог; IIb с елементарен некомуникиращ рог; II c с рудиментарен рог без кухина: II d без рудиментарен рог
• Клас III- Didelphys uterus
• Клас IV - двурога матка (IV a с пълна, IV b е с частична бифуркация)
• Клас V- Преградена матка
• Клас VI - дъговидна матка
• Клас VII- Свързани с диетилстилбестрол аномали

Изображение: William's Gynaecology

През 2016 година дъговидната матка е включена към здравата матка. Двурогата матка е резултат от частично сливане на Мюлеровите канали, което води до сърцевидна матка вместо нормалната крушовидна форма. Двурогата матка се разделя на два подвида в зависимост от преградата на шийката на матката с пълна и с частична бифуркация.

Етиология

Причините за възникване на Мюлеровите аномалии все още не са достатъчно изяснени. Смята се, че етиологията е мултифакторна, включваща генетични и външни фактори. Някои проучания съобщават за нарушения в генната експресия е няколко гена - Pax, Lim1, Emx2, Wnt4, Wnt9b. Като външен фактор за развитието на Мюлерови аномалии се определя излагането на диетилбестрол по време на бременност. Диетилбестролът е нестероидно естрогенно лекарство, което днес почти не намира приложение. В миналото се използвал широко в акушерството и гинекологията при бременност след повтарящи се спонтанни аборти, като хормоналната терапия по време на климактериум. Поради нежеланите лекарствени реакции като безплодие, спонтанен аборт и извънматочна бременност, развитие на рак на шийката на матката, продуктът не намира приложение в лечебния план. Мюлеровите аномалии засягат около 8,0 % от жените по литературни данни.

Двурогата матка може да съществува като изолирана аномалия или заедно с други малформации. Повечето проучвания показват, че наличието на двурога матка е свързано със значителна степен на репродуктивни усложнения като спонтанни аборти, преждевременно раждане, ниско тегло на плода при раждане, неправилно предлежание на плода.

Симптоми

Повечето жени с двурога матка нямат никакви симптоми в юношеската възраст. Симптомите, които се асоциират с двурога матка, са метрорагия и дисменорея, които се обясняват с наличието на две маточни кухини. Най-често диагнозата се поставя по време на рутинен преглед по време на бременност. Надлъжна вагинална преграда съществува при около 25 % от случаите с двурога матка. При наличие на такава може да се наблюдава диспареуния или болка по време на полов контакт. В допълнение може да се срещне и невъзможност на овладяване на менструалното кървене с поставяне на влагалищен тампон.

Бъбречните аномалии се срещат често заедно с Мюлеровите. Това се дължи на взаимосвързаното ембрионално развитие. Най-често се наблюдава бъбречна агенезия заедно с двойна матка (uterus didelphys). Двурогата матка с некомунициращи кухини е свързана с бъбречна агенезия и сляпа хемивагина, характеризиращи се с остра задръжка на урина, тазови болки и дисленорея.

Диагноза

Диагнозата двурога матка най-често се поставя с помощта на способите за образна диагностика. Хистеросалпингографията е рентгенов метод за оценка на маточната кухина и пропускливостта на маточните тръби. Използва се за оценка на случай на безплодие. Заключението двурога матка се поставя по междуроговият ъгъл. Ултразвуковата оценка на състоянието на женската полова система е най-разпространената днес. Използването на 2D и 3D ехографията има важно значение за поставяне на диагнозата двурога матка. Най-добре е ултразвукът да се направи по време на секреторната фаза на менструалният цикъл, защото задебеленият ендометриум е важен ориентир за отдиференциране на Мюлеровите аномалии. Ядреномагният резонанс е най-добрият способ за оценка на двурогата матка, поради неговата неинвазивност, липса на радиация и способността за създаване на снимки в много равнини.

Изображение: radiopaedia.org

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза на двурогата матка се прави с:

• Uterus didelphys
• Септирана матка

Лечение

Необходимостта от лечение на наличието на двурога матка се определя от акушерската анамнеза на жената. Ако една жена се яви на рутинен преглед по време на бременност и бъде диагностицирана с двурога матка е необходимо щателно пренатално проследяване и наблюдение за предотвратяване на акушерски усложнение. При анамнеза за повтарящи се спонтанни аборти или преждевременно раждане в предишни бременности може да се обмисли оперативно лечение. Хирургичната процедура, която се използва за обединяване на матката е метропластиката на Strassman. Процедурата е описана за пръв път през 1907 г в 4 етапа. Първо се прави напречен разрез върху фундуса на матката, който стои далеч от остиумите на маточните тръби. След това маточната кухина се отваря и се премахва преградата, обуславяща сърцевидната форма на тялото на матката. Тази процедува обединява кухината на матката. Следва зашиване на матката. В момента метропластика може да се прави и по лапароскопски път.

Изображение: William's Gynaecology

Усложнения

Пациентите с двурога матка могат да имат неприятни усложнения. Най-често срещаното усложнение е преждевременното раждане. Бременността при двурога матка може да бъде свързана и със следродилен кръвоизлив. Двурогата матка е и рисков фактор за разкъсване на матката по време на бременност. Рискът от индуцирана от бременността хипертония също е увеличен, поради асоциацията на Мюлеровите аномалии с бъбречни малформации.

Заглавано изображение: tommys.org