Широки черепни шевове МКБ P96.3

В рубриката широки черепни шевове се включва състоянието неонатален краниотабес. Той представлява размекване или изтъняване на черепните кости. Това е нормално за новородените и се вижда, най-вече в тилната и париеталните кости. Те са меки и при прилагане на натиск те ще се огънат. Когато налягането се освобождава, костите обикновено се връщат обратно в изходна позиция.

Всяко състояние, което засяга растежа на костите, може да причини краниотабес. Най-честите причини са:

• рахит (дефицит на витамин Д);
• хипервитаминоза с витамин А;
• таласемия;
• остеогенезис имперфекта;
• вроден сифилис.

От друга страна размекването на черепните кости се счита за физиологично състояние при новородените и особено при недоносените. В същото време неонаталният краниотабес е първият симптом при деца и кърмачета с рахит.

Рахитът е заболяване, което засяга растящия организъм. Той се получава при липсата на витамин D, недостатъчно калций и фосфор, неправилно хранене на новороденото, при недостатъчно извеждане на бебето навън. Рахитът е заболяване, при което най-тежко е засегнат скелета, поради недостатъчна минерализация на костите. Това води до нарушение в растежа, размекване на костите и тяхната деформация.

Клиничната картина включва, освен краниотабес, забавено затваряне на фонтанелата, може да има нарушение в структурата на гръдния кош, на гръдната кост и като цяло в скелета на бебето. Други симптоми, които могат да се наблюдават са: анемия, уголемен размер на корема, мускулни крампи, забавен растеж на зъбите.

Повече информация можете да прочетете при: Рахит, активен МКБ E55.0

Диагнозата широки черепни шевове не е трудна за поставяне. Още при прегледа на бебето се установява това нарушение, което се среща често при новородени и особено недоносени. Състоянието на детето трябва да се проследи във времето и ако персистира, трябва да се търси основната причина за краниотабеса. Трябва да се изследва нивото на калция, фосфора, алкалната фосфатаза, рентгенография на костите.

Лечение при краниотабес невинаги се налага, тъй като в някои случаи това е нормално състояние. Ако състоянието персистира е важно да се установи основното заболяване и да се лекува своевременно.