Вроден хипертонус МКБ P94.1
Нормално мускулният тонус на новородените е леко повишен, това състояние се нарича физиологичен хипертонус. Бебето държи свити крачетата и ръчичките си и при опит за тяхното разгъване се усеща умерено съпротивление. Физиологичният хипертонус се задържа около 3-4 месеца след раждането на бебето, след което постепенно изчезва.
Вроден хипертонус е състояние на повишен мускулен тонус, което може да се дължи на различни причини. Влияние върху мускулния тонус има централната нервна система, затова при нейното увреждане, се наблюдават различни отклонения.
Хипертонусът се причинява от увреждане на моторните неврони. Това може да е резултат от травма, заболяване и други увреждания на централната нервна система. Моторната хиперактивност се дължи на загуба на инхибицията на невронните клетки на предните рога на гръбначния мозък в резултат на увреждане на ретикуло-спиналния път.
Причините за тези нарушения могат да бъдат:
- хипоксия (недостатъчно снабдяване с кислород) на плода по време на вътреутробното му развитие;
- асфиксия по време на раждането;
- травма на централната нервна система;
- вродени инфекции, които водят до увреждане на нервната система;
- вродени нервно-мускулни заболявания.
Застрашени са най-вече преждевременно родените бебета и тези с тегло - под 1500 г. При тях честотата на неврологичните увреждания е значително по-висока.
Симптоматиката при вроден хипертонус включва:
- трудно раздвижване на крачетата и ръчичките на бебето;
- ръчичките са почти винаги свити в юмрук;
- неспокоство и раздразнителност на новороденото;
- затруднения в храненето и други.
Диагнозата се поставя чрез физикален преглед на новороденото, от който лесно се установява повишения мускулен тонус. За уточняване причината, довела до него, се правят образни изследвания като компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс. Чрез тях могат да се визуализират уврежданията на централната нервна система.
Лечението на вродения хипертонус се състои в:
- терапия на основното заболяване, довело до това състояние – инфекция, неврологично увреждане и други;
- избягване на вредните за нервната система стимули;
- физиотерапия.
Подходящите двигателни упражнения и масажите оказват благоприятен ефект. При хипертонус се цели намаляване на възбудимостта на двигателните неврони чрез използването на разтягане.
Коментари към Вроден хипертонус МКБ P94.1