Неонатална кома МКБ P91.5

Комата състояние на пълна по-продължителна загуба на съзнанието, при което изчезват рефлексите, волевите движения и реакциите към външни дразнения, наблюдават се дихателни и сърдечни разстройства. Неонатална кома е животозастрашаващо състояние, изискващо спешна диагноза и лечение, за да се предотврати необратимото увреждане на мозъка.

Коматозните състояния могат да възникнат при много състояния, които причиняват първично или вторично мозъчно увреждане. Такива са:

• възпалителните заболявания на главния мозък – менингити, енцефалити;
• съдови нарушения;
• травматичните увреждания;
• хипоксемични нарушения;
• метаболитни и електролитни нарушения;
• токсични увреждания – от барбитурати, салицилати и други;
• ендокринни заболявания-диабетна кетоцидоза.

Мозъчните увреждания могат да бъдат:

• супратенториални – дифузно увреждане и на двете хемисфери на главния мозък;
• субтенториални – увредена е активиращата формация на мозъчния ствол;
• увреждане на голямомозъчните хемисфери заедно с активиращата ретикуларна формация в мозъчния ствол.

Яснотата на съзнанието е функция от дейността на мозъчната кора, ретикуларната формация и хипоталамуса. Нарушението на съзнанието може да се дължи на блокиране активацията на мозъчната кора от ретикуларната формация или увреждане на самата мозъчна кора. Комата може да се развие от директното увреждане на мозъчната кора от различни фактори, както и вторично от процеси извън мозъка.

Патогенезата на неонаталната кома включва редица фактори, които увреждат невроналната активност в коровите и подкоровите структури. Това може да се получи при:

• нарушение в баланса на централните химичните невротрансмитери;
• при промяна в невроналната метаболитна активност, дължаща се на кислороден недостиг, неадекватна перфузия, нарушения в йонната, осмоларната и киселинно-алкална среда на ЦНС;
• механични, токсични и други увреждания на невроните и аксоните.

Съществуват различни видове кома: повърхностна, дълбока кома, така наречената „будна кома” и още някои по-рядко срещани състояния на нарушено съзнание. При новородените е по-трудно отдиференцирането на отделните състояния.

При повърхностната кома липсват активни и автоматични движения. При болеви и звукови дразнения бебето не реагира, но при по-силните болеви стимули могат да предизвикат движения, при които най-често се наблюдава флексия на крайниците. Гълтателният и кашличният рефлекс са потиснати. Често се наблюдава мускулна хипотония. Възможни са промени в честотата, амплитудата и ритъма на дишането.

Когато е налице дълбока кома при силни болеви дразнения отговор липсва, но понякога може да се наблюдава рефлексно защитно движение, което обикновено е под формата на екстензия. Зенична реакция при дразнене липсва, мускулният тонус е понижен. Наблюдават се промени в честотата, амплитудата и ритъма на дишането. Артериалното налягане е ниско, често се наблюдават колапсни прояви.

При „будната кома” се наблюдава потискане на всички двигателни функции. Бебетата са с отворени или полуотворени очи, но без прояви на спонтанна или предизвикана двигателна активност, мимиката е безизразна. Отворените очи създават впечатление, че бебето е в съзнание. Това състояние е много трудно да се диагностицира при новородените, тъй като тяхната двигателна активност е силно ограничена.

Диагнозата се поставя чрез:

• физикален преглед на новороденото;
• оценка по скалата на Glasgow, оценяваща възможността за двигателни и сетивни реакции;
• инструментални изследвания – електроенцефалография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс.

Лечението на неонатална кома включва неспецифични и специфични терапевтични мероприятия. Неспецифичните включват поддържане на основните жизнени функции на организма. Реанимационните мероприятия са от основно значение. Те включват включват: осигуряване на проходими дихателни пътища и подаване на кислород, стабилизиране на хемодинамиката, корекция на водно-електролитните нарушения, осигуряване на прентерално хранене.

Специфичното лечение зависи от причината, довела до комата. Особено важно е предотвратяването и своевременното овладяване на мозъчния оток. Това може да се постигне с прилагането на манитол и кортикостероиди. При инфекциозна етиология на коматозното състояние се прилага антибиотична терапия, при епилептична кома - антиконвулсанти, при метаболитни нарушения (най-често кетоацидоза) – инсулиново лечение и добре дозирани глюкозни и водно-солеви инфузии, при някои травматични увреждания, мозъчни малформации, туморни процеси най-подходящо е оперативното лечение.