Церебрална левкомалация у новородено МКБ P91.2

Церебралната левкомалация представлява некроза на бялото мозъчно вещество. Тази патология на мозъка е описана под различни имена: енцефалодистрофия, коагулациона некроза, инфаркт на перивентрикуларното бяло вещество и други.

Основните фактори за развитието на церебрална левкомалация у новородено са:

• понижено кръвоснабдяване и намален приток на кислород към перивентрикулярното пространство (бялото мозъчно вещество близо до мозъчните стомахчета);
• увреждане на глиалните клетки, които поддържат невроните в цялата нервна система.

Тези фактори се наблюдават предимно при недоносените бебета и тези, родени с ниско тегло. Смята се, че около 3-4% от децата, които тежат по-малко от 1500 грама  имат церебрална левкомалация и 4-10% от бебетата, родени преди 33-та гестационна седмица. Също така често при вродена цитомегалвирусна инфекция се наблюдава левкомалация при новороденото.

Патогенезата на церебралната левкомалация включва хипоксия (намаляване притока на кислород) или исхемия (понижено кръвоснабдяване). Това може да се дължи на редица причини. Кръвоносните съдове на плода са много тънкостенни и крехки, затова е възможно съдовете, доставящи хранителните вещества до перивентрикулярното пространство да не успеят да поддържат достатъчен приток на кръв при епизоди на намалена оксигенация.

Освен това хипотонията, произтичаща от фетален дистрес или раждане чрез цезарово сечение може да доведе до намаляване на кръвотока и снабдяването на мозъка с кислород. Тези хипоксично-исхемични инциденти могат да причинят увреждане на кръвно-мозъчната бариера, системата от ендотелни клетки и глиални клетки, която регулира потока на хранителни вещества към мозъка. Увредената кръвно-мозъчна бариера може да допринесе допълнително за задълбочаването на хипоксията. Причините за нейното увреждане могат да бъдат заболявания на майката по време на вътреутробното развитие на плода, фетални инфекции и такива, настъпващи скоро след раждането на бебето.

От уврежданията на кръвно-мозъчната бариера от хипоксично-исхемична травма или инфекция тръгват поредица от реакции, наречени възпалителен отговор. След увреждане нервната система генерира проинфламаторни цитокини. Тези цитокини са токсични за развиващия се мозък. Те участват във възпалителния отговор на мозъчното увреждане. Смята се, че по-нататъшното увреждане се осъществява от свободните радикали, съединения, получени по време на исхемичните епизоди.

Клиничната картина на церебралната левкомалация у новороденото зависи от степента на засягане на мозъчните структури. Бялото вещество в перивентрикуларните региони участва главно в двигателната дейност, затова при бебета с церебрална левкомалация често се наблюдават моторни нарушения. Здравите новородени могат да изпълняват много малко моторни движения, затова ранните дефицити са много трудни за идентифициране. С развитието на бебето постепенно се забелязват нарушенията.

Симптомите могат да бъдат от незначителни до сериозни нарушения в моторната функция, както и нарушения във функцията на редица органи. Някои от най-честите клинични прояви включват:

• забавено моторно развитие;
• засягане на зрителния анализатор;
• нарушена дихателна дейност (апнея);
• нарушение в дейността на сърцето;
• гърчове и други.

Диагнозата се поставя основно чрез инструментални методи. Прави се:

• ултразвуково изследване на главата на новороденото;
• компютърна томография;
• ядрено-магнитен резонанс.

Важно е усилията да се насочат към предотвратяване на церебралната левкомалация у новороденото. Възпрепятстването или забавянето на преждевременното раждане се смята за най-важната стъпка за намаляване на риска от мозъчна левкомалация. Трябва да се извършват редовни прегледи, ранна диагноза и лечение на майчините инфекции по време на бременността.

Лечението се състои в поддържане на основните жизнени функции и внимателно проследяване на състоянието на детето. Все още се изучава ефектът на невропротекторите върху увредените мозъчни структури на новороденото.

Прогнозата зависи от степента на поражението. Новородените с тежко увреждане на бялото вещество обикновено страдат от силно повишен мускулния тонус и чести припадъци. Децата с подобни тежки увреждания могат да останат инвалиди за цял живот. Може да се наблюдава увреждане на двигателната функция, парализа на четирите крайника. Много от новородените (от 20% до 60%) с церебрална левкомалация развиват церебрална парализа.