Фетален хидропс от изоимунизация МКБ P56.0

Феталният хидропс от изоимунизация представлява тежко състояние на бебето, което протича с прекомерен излив на течности в поне две телесни кухини и оточност на кожата. В зависимост от това кои кухини са засегнати се различава плеврален излив (в гръдната кухина), асцит (в коремната кухина), перикарден излив (в сърдечната торбичка).

Етиологията за развитието на фетален хидропс от изоимунизация е хемолизата на феталните еритроцити, дължаща се на несъответствие на майчината и детската кръвногрупова принадлежност. За да се стигне до хидропс е необходимо тази хемолиза да настъпи няколко месеца преди предполагаемия термин на раждане.

Несъответствието между майчината и феталната кръв се среща най-често при Rh (-) майка и Rh (+) плод. При някои ситуации, особено по време на раждането, еритроцити от фетуса преминават в майчиното кръвообращение. Тъй като Rh-положителните еритроцити са чужди за имунната система на майката, тя продуцира антитела (изоимунизация), които преминават през плацентарната бариера и свързват и разрушават червените кръвни клетки на плода (хемолиза). Обикновено първата бременност на жената е "безопасна" за плода, тъй като най-често изоимунизацията става по време на раждане. С всяка следваща бременност количеството на антителата нараства и настъпва все по-тежка за плода хемолиза.

Друг вариант на изомунизация е когато майката е кръвна група О, а детето е А, В или АВ.Това може да се случи още при първата бременност на жената.

Патогенезата на феталния хидропс започва с хемолизата на еритроцитите на плода. Бебето изпада в хипоксия, което води до преминаване на метаболизма от аеробен към анаеробен и промяна на киселинността на кръвта към ацидоза. Ацидозата активира редица защитни механизми, които да съхранят доброто кръвоснабдяване на най-важните органи - мозък, сърце, надбъбречни жлези. Така намалява кръвоснабдяването на бъбреците, те не отделят урина и настъпва задръжка на течности. Доставянето на кръв към черния дроб също е ограничено, а там се произвеждат албумините - основните белтъци, задържащи течности в кръвоносните съдове. Същевременно ацидозата предизвиква повишена пропускливост на кръвоносните съдове и настъпва излив на течности в околните кухини.

Симптомите, които навеждат на мисълта за фетален хидропс от изоимунизация включват оточната, бледа кожа на плода, пожълтяването на кожата, дихателна недостатъчност, сърдечна недостатъчност, подуване на коремчето, хепатоспленомегалия, наличието на голямо количество амниотична течност по време на бременността (полихидроамнион), голяма плацента и други.

Лабораторните изследвания на фетуса показват ниски еритроцити, хемоглобин, хематокрит, високо ниво на неконюгирания билирубин, завишено ниво на ретикулоцитите и т.н. Разбира се, поставянето на диагнозата е невъзможно без установяване на кръвногруповата принадлежност на майката и плода. Прави се директен и индиректен тест на Кумбс (Coombs) за установяването на количеството на антителата.

С помощта на ехография се установява наличие на течност в телесните кухини.

При Rh (-) майки, може да се предприеме кордиоцентеза за поставянето на по-ранна диагноза. При нея под ехографски контрол може да се вземе кръв от пъпната връв на бебето за да се провери кръвната му група.

Лечението при ранно поставена диагноза е сравнително успешно. Прави се кордиоцентеза с преливане на универсална нулева група, Rh (-) еритроцитна маса, която позволява достигането на зрялост на плода, без развитието на фетален хидропс. Късно поставената диагноза има лоша прогноза и често завършва с аборт или мъртво раждане.

Профилактиката на феталния хидропс от изоимунизация включва поставянето на специфичен анти-D-имуноглобулин на всички Rh (-) майки, след раждане или аборт на Rh (+) плод.