Хемолитична болест на плода и новороденото, неуточнена МКБ P55.9

Хемолитичната болест е сериозно състояние, при което се наблюдава разрушаване на феталните еритроцити под действието на майчини антитела, насочени срещу тях. Най-честo това състояние се причинява от несъвместимост при Rh, АВ0 антигените в 98% от случаите или на други еритроцитни антигени в 2%.

Клиничните прояви на хемолитичната болест на плода и новороденото, неуточнена, зависят от тежестта на заболяването. В леките случаи се открива само анемия. Симптомите при нея включват:

• бледа кожа и лигавици, обикновено без жълтеница;
• общото състояние на новороденото е добро;
• бебето може да бъде леко отпуснато;
• отказва да се храни;

При по-тежките форми на хемолитичната болест се наблюдава жълтеница, която започва в първите 24 часа след като се роди бебето. Най-сериозното усложнение се явява ядрената жълтеница, при която се увреждат мозъчните структури от високите нива на индиректния билирубин.

Хидропсът на фетуса е най-тежката форма на хемолитична болест на новороденото. Наблюдават се големи отоци, асцит, хидроторакс и други. Обикновено при това състояние изходът е летален.

Диагнозата на хемолитичната болест на плода и новороденото, неуточнена, се поставя на базата на някои критерии:

• рано проявена анемия и/или жълтеница от хемолитичен тип;
• кръвна група и Rh принадлежност на детето и майката, създаващи евентуално условия за  несъвместимост;
• тестове на Coombs (директен и индиректен);

Лечението зависи от тежестта на болестта. Изисква се корекция на анемията чрез преливане на кръвни продукти. При хипербилирубинемия се прилага фототерапия, при нужда обменно кръвопреливане.