Друга и неуточнена ателектаза на новороденото МКБ P28.1

Ателектазата представлява обезвъдушаване на определени белодробни участъци, в резултат на което белодробният паренхим се свива. Нарушава се белодробната функция и може да се развие дихателна недостатъчност. Това зависи от обема на ателектазата — колкото по-голяма част от белия дроб е засегната, толкова по-ясно изявена е дихателната недостатъчност.

Ателектазите биват: първични и вторични, в зависимост от периода, в който възникват. Обструкцията може да бъде частична или пълна. Основните патогенетични механизми за развитието на белодробните ателектази са:

• Обструкция на бронх от ендогенен или екзогенен произход.
• Притискане на белодробния паренхим.
• Аномално развитие на бронхиалното дърво.
• Неразгърнати алвеоли от незрялост.

Десният среден лоб на белия дроб има най-тесните лобарни отвори и е заобиколен от лимфоидна тъкан, което го прави най-честото място за развитие на ателектази.

Информация за първична ателектаза на новороденото може да прочетете:

• Първична ателектаза на новороденото мкб P28.0

Вторична ателектаза представлява колапс на белите дробове, тъй като възниква, след като белодробният паренхим е бил разгънат. Вторичната ателектаза включва следните форми:

• Компресионна – получава се при притискане на белите дробове от други патологични процеси, поради което въздушното съдържимо намалява, а алвеолите колабират. Най-често възниква при събиране на течност в плевралната кухина (хидроторакс, хемоторакс, пневмоторакс, плеврит и др.)
• Резорбционна (обтурационна) – възниква в резултат на чуждо тяло, гъста слузна секреция, бронхоспазъм и др. Наличният въздух в съответния участък, дистално от обструкцията, се резорбира, поради което алвеолите колабират.

Ателектаза при недостатъчна секреция или инактивация на сърфактанта. Това е повърхностно активно вещество, което се секретира от пневмоцити тип 2 и покрива като тънък слой вътрешната повърхност на алвеолите. Недостатъчна секреция на сърфактант може да има при незрялост на белия дроб, асфиксия или инактивиране при инхалация на вещества, които го разграждат: спирт, етер, керосин, олеинова киселина, високи концентрации на кислород или озон и др.

Клиничната картина на друга и неуточнена ателектаза на новороденото зависи от големината на изключения от дишане участък и възможностите на детето за компенсация. Основни симптоми включват:

• Кашлица (особено при наслоена инфекция)
• Тахидиспнея
• Ограничаващ тип вентилаторна недостатъчност
• Хипоксемия с респираторна ацидоза

Диагноза се поставя въз основа на:

• Физикално белодробно изследване – може да има стеснени междуребрия, скъсен перкуторен тон, отслабено до липсващо дишане.
• Рентгеново изследване — При пълна обтурация се наблюдава плътно, хомогенно засенчване, тесни междуребрия, измесетен медиастинум към засегнатата страна. При сегментарна или субсегментарна ателектаза очертанията на засенчването са резки, праволинейни или вгънати към засенчването, поради намаления обем на белодробния участък. При подвижно чуждо тяло понякога се установяват т.нар. „скачащи ателектази”.
• КАТ, скопично изследване при необходимост
• Газов анализ

Поведението при друга и неуточнена ателектаза на новороденото зависи от причината, довела до ателектазата.

• При запушване от чуждо тяло – извършва се бронхоскопия с аспирация.
• При ендогенно чуждо тяло – прави се лаваж.
• При компресия – хирургично лечение, цитостатично и др., в зависимост от основното заболяване.