Хипотрофия на плода без уточняване дали е малък или с ниско за гестационната възраст тегло МКБ P05.2

В рубриката хипотрофия на плода без уточняване дали е малък или с ниско за гестационната възраст тегло са включени състояния засягащи плода, при които няма намаляване на теглото или ръста, но има белези на хипотрофия.

Нормално доносено дете е дете родено 38-42 гестационна седмица, еутрофично - с тегло, ръст, обиколка на глава и други параметри със стойности между 10 и 90 персентил, розов цвят на кожата, сърдечна дейност над 100 удара в минута, активни движения, нормално за възрастта честота и тип дишане, добра адаптация към екстраутеринния начин на живот.

Спрямо гестационната възраст и теглото новородените се разделят в три групи:

• еутрофични - с тегло между 10 и 90 персентил;
• хипотрофични (малко за гестационната възраст) - с тегло под 10 персентил;
• хипертрофични  -с тегло над 90 персентил.

Етиологията на интраутеринната хипотрофия е свързана предимно с причини действащи през интраутеринния живот. Най-често се касае за заболявания на майката свързани с бременността - хипертонични състояния, гестационен или захарен диабет, плацентарна недостатъчност, трансплацентарни инфекции на плода, метаболитни заболявания на майката или болести свързани с храненето, вродени малформации и други.

Клиниката на хипотрофия на плода се характеризира предимно със смутена адаптация на новороденото към екстраутеринния живот и повишен риск от заболявания в неонаталния период. Рискът на децата с интраутеринна хипотрофия е особено голям в края на бременността, по време на раждането и в неонаталния период. С напредване на бременността след 34 гестационна седмица съществува риск от интраутеринна смърт. Основни причини определящи хипотрофичните деца като рискова група е морфологичната незрялост на отделните органи и системи. Нарушеното снабдяване на плода с хранителни елементи и кислород първоначално се компенсира с увеличаване на сърдечната честота и ударния обем, което клинично се регистрира с тахикардия на плода регистрирана чрез ултрасонографско или кардиотокографско изследване, по-късно са налице епизоди на отпускане на сфинктерите на плода с изпускане на мекониум в околоплодните води и оцветяването им в зелено. Новороденото въпреки, че е с тегло в рамките на нормата - от 2500 до 4500 грама или между 10 и 90 персентил по таблиците има външни белези за морфологично недоразвитие.

Сред външни белези на хипотрофия могат да се отбележат:

• кожа на новороденото при спокойно състояние (без плач) с тъмнорозов към розов цвят, при плач може да има усилена ;периорална и акроцианоза;
• видими съдови вени над корема;
• тънка, суха лющеща се кожа, намалена подкожна мастна тъкан;
• обилно лануго по гърба;
• дълги нокти;
• ушни миди прибрани към главата;
• оток по ръцете и краката и хлътване на тибията - набелязани или манифестно проявени;
• липса на гръдна тъкан, едва видими зърна;
• тестиси неслезли в скротума, широко отворени големи срамни устни, малки срамни устни издадени напред.

Новороденото най-често се ражда с белези на асфиксия, сърдечната дейност в първите часове на раждането е учестена, диването също с данни за хипоксия - периферна акроцианоза при плач или спокойно състояние. Теглото при раждането най-често е в рамките на нормата, но към 7 ден когато има физиологично спадане на теглото има намаление над 10 % или трудно компенсира физиологичната загуба.

Поради морфологичната незрялост на детския организъм тези новородени са изложени на повишен риск от ранни инфекции - най-често дихателни или инфекции на храносмилателната система.

Диагнозата на хипотрофия на плода без уточняване дали е малък или с ниско за гестационната възраст тегло се поставя след преглед от акушер-гинеколог и неонатолог. Още пренатално плодът има отклонения в темповете на растеж и морфологията на отделните структури - най-често при ежемесечно провежданата фетална морфология се регистрират отклонения от някои размери на плода - установено е че като показателен може да се счита намалението на трансверзалния абдоминален диаметър - TAD (transverse abdominal diameter). При кардиотокографско изследване може да има тахи- или при тежки състояния брадикардия на плода. Други необходими изследвания са ултрасонографското измерване диаметъра на маточната артерия, определяне количеството на околоплодната течност. След раждането още в родилната зала се прави първоначална оценка състоянието на плода по така наречената скала Апагр, която регистрира отклоненията от основните показатели за жизнената дейност - дишане, сърдечна дейност, мускулен тонус, реакция на дразнене, цвят на кожа, прави се оценка на алкално-киселинното състояние на новороденото като се взема кръв от пъпен съд.

Лечението на неуточнената хипотрофия на плода е предимно профилактично - при тежки състояния са необходими спешни реанимационни грижи. Препоръчва се ранно започване на профилактичното приложение на витамин Д, хранене със специални адаптирани храни при липсата на възможност за естествено хранене с майчина кърма, която осигурява оптималния набор от необходими елементи за детския организъм.