Плод с ниско за гестационната възраст тегло МКБ P05.0

В рубриката плод с ниско за гестационната възраст тегло са включени състояния засягащи плода изразяващи се в изоставане показателите за растеж и развитие и по-специално тегло под и дължина над 10 персентил за гестационната възраст.

Новородено доносено дете е дете с адекватна за гестационната възраст телесна маса при раждането - между 2500 и 4500 грама или между 10 и 90 персентил по таблиците за определяне на гестационната възраст, родено 38-42 гестационна седмица, със свежа розова кожа, добре изразена подкожна мастна тъкан, добре изразени рефлекси, адекватна сърдечна и дихателна дейност, добре усвоява майчината кърма, оценката по Апгар е 8-10, сравнително лесна адаптация към екстраутеринния живот.

Плод с ниска за гестационната възраст тегло е плод с размери по-малки по размерите определени като нормални за гестационната си възраст - тегло под 10-ия персентил за гестационната възраст.

Основна причина за интраутеринната хипотрофия са фактори влияещи върху феталния растеж през последния триместър на бременността и водещи до асиметрична фетална ретардация - засягане предимно на теглото.

Етиологията на интраутеринната хипотрофия се свързва най-често с прееклампсия и еклампсия, хипертония през бременността, антепартално кървене, плацентарна недостатъчност, неадекватно хранене на бременната последните месеци на бременността, трансплацентарни инфекции, хронични токсични въздействия през бременността, хромозомни аномалии.

Обективни критерии за зрелост на плода са клинични, електрофизиологични, рентгенологични и биохимични. Критериите могат да се разделят на хронологични, морфологични и неврологични.

Методите за определяне гестационната възраст биват:

• Хронологични - метод на Негеле за определяне термина по формулата ПДРМ (първи ден на последната менструация) - 3 месеца + 7 дни, но критерии са неточни.
• Клинични акушерски методи - размер на матката, поява на първите движение на плода, поява на детските сърдечни тонове.
• Ултразвуково определяна на гестационната възраст - размер на плодния сак, дължина на плода, бипариетален диаметър и други.
• Неврологичните критерии - най-прецизни, тъй като неврологичната зрялост през трето тримесечие на бременността се установява еднакво и при дисматурен и при доносен фетус. С напредване на бременността у нормално развиващия се плод флексорният тонус нараства каудоцефално, а определени вродени рефлекси се появяват и развиват цефало-каудално по строг хронологичен ред. Оценката на гестационната възраст се прави при положение на детето гръб или корем за установяване на пасивни движения или рефлекси на новороденото.
• Морфологичните критерии - промени във вида на кожата, гръдната тъкан, ушите и гениталиите.

Освен всички посочени критерии детето съответства на гестационната възраст, ако телесната му маса при раждането е между 10 и 90 персантил при сравняване с други деца от същата гестационна възраст (за улеснение е изработена таблица показваща сравнение между възраст, тегло и ръст изразени в персентили).

Клинично хипотрофичните новородени са рискова група свързани с висока заболеваемост и смъртност. Основни причини за определянето им като рискова група са свързани със съчетанието на вродени аномалии
честите и тежки перинатални инфекции, перинаталната асфиксия или мекониалната аспирация

Характерно е незрелостта на всички органи и системи, което определя неадекватна адаптация на новороденото към екстраутеринен начин на живот.

По системи незрялостта се характеризира с:

• дихателна система - морфологична и функционална незрялост на белия дроб, дефицит на сърфактант усложняващ се в неонаталния период с развитието на дихателна недостатъчност и хиалинно-мембранна болест, чести перинатални инфекции, аспирационен синдром.
• нервна система - недоразвити рефлекси за сукане и гълтане, данни за неврологично увреждане от големия стрес по време на раждането и трудната постнатална адаптация
• висока пропускливост на хемато-енцефалната бариера, несъвършена авторегуалция на мозъчния кръвоток, тъканна незрялост на мозъка водещи до висок риск от инфекции на нервната система, нисък праг на токсичност на някои медикаменти, повишен риск от възникване на мозъчни хеморагии
• сърдечно-съдова система - транзиторно кръвообращение, персистиране на форамен овале и дуктус Ботали изразяващи се в хипоксемия (намалено окисление на кръвта)
• храносмилателна система - несъвършена координация на перисталтиката, повишена пропускливост на чревния епител, които в съчетание с намалена активност на храносмилателните ензими водещи до затруднена резорбция и персистиращите повръщания и регургитации затрудняват естественото хранене и водят до допълнително изоставане в показателите за растеж, риск от чревни инфекции и алергии;
• метаболизъм - намалени резерви от желязо, микро- и макроелементи, намалени депа от гликоген водещи до ранно развитие на желязо-дефицитна анемия, рахит, хипокалциемия, чести хипогликемии
• терморегулация - несъвършена, малко подкожна мастна тъкан, особено кафява мастна тъкан, непълноценна топлопродукция, повишено топлоотдаване поради относително голямата кожна повърхност
• имунна система - недоразвита, чести и тежки инфекции в ранния неонатален период

Диференциална диагноза се прави предимно с недоносеност при преждевременно раждане.

Диагнозата се поставя след преглед от акушер-гинеколог и неонатолог, необходимо е определянето на зрелостта на плода по няколко показателя - най-често пренатално чрез ултразвук, а постнатално чрез клинични и морфологични методи. При провеждане прегледите от детска консултация следенето на показателите за растеж и развитие следва да бъдат преизчислени по коригирана възраст.

Лечението на плод с ниско за гестационната възраст тегло се състои в поддържане на адекватни грижи за новороденото. Постнатално се препоръчва освен терапия на всички възникнали адаптационни смущения и стимулиране на естественото хранене, тъй като кърмата е идеалната храна осигуряваща всички необходими хранителни вещества за новороденото. Профилактиката на рахита започва още 8-ия ден с витамин Д препарати, при нужда ранно приложение на препарати съдържащи желязо.

Профилактиката на интраутеринната хипотрофия се състои в адекватни грижи за родилката по време на бременността, терапия на хроничните и инфекциозни заболявания, при рискови бременности следва да се ограничи влиянието на факторите повлияващи растежа на плода.