Увреждания на плода и новороденото, причинени от неправилно предлежание преди раждането МКБ P01.7

Предлежанието показва коя част от плода е разположена най-ниско в матката. В рубриката увреждания на плода и новороденото, причинени от неправилно предлежание преди раждането, са включени патологични състояния, засягащи бебето, причинени от неблагоприятното му предлежание.

Предразполагащите фактори за неправилно предлежание на бебето са:

• недоносеност;
• многоплодната бременност;
• аномалии на матката;
• аномалии на плода;
• предлежаща плацента и други.

Предлежанията могат да бъдат:

• при надлъжно положение на плода – главично и седалищно предлежание;
• при коси и напречни положения на плода – в този случай предлежат ръцете или краката на плода.

Най-честите неправилни предлежания, които водят до увреждания на бебето, са:

•   седалищно предлежание;
•   челно предлежание;
•   лицево предлежание;
•   напречно предлежание;
•   неустойчиво предлежание.

Предлежанието на плода е положението, което плода заема преди раждането. Като цяло увреждания на плода и новороденото от неправилно предлежание възникват предимно поради трудности при вагинално раждане - няма добро формиране на пръстен на съприкосновението по време на раждането, което предразполага към рано пукане на околоплодния мехур или пролапс на пъпната връв.

По време на раждането чести са травмите на лицевата част на плода, като повърхностни кожни наранявания, оток на трахеята и ларинкса с трудности в дишането, афония до респираторен дистрес.

Седалищното предлежание на плода е онова положение на плода в матката в последните месеци на бременността, при което плодът е разположен по надлъжната ос на матката, на входа на таза стои седалище, а главата на плода е разположена под диафрагмата.

Различават се няколко варианта на седалищно предлежание, които допълнително се подразделят на пълни и непълни форми (с нарушен хабитус на плода)

• чисто седалищно;
• седалищно-краково;
• краково-стъпално.

Усложненията за плода и новороденото от седалищно предлежание се заключават в риск от пролапс на пъпната връв, поради факта че предлежащата част - седалището непълно затваря пространството на цервикалния канал. Това е предпоставка за възникване на фетален дистрес, а в тежки случаи и до пери- или интранатална смърт на плода. Възможно е продължително притискане или формиране на възли на пъпната връв водещи до нарушено оксигениране на плода или формиране на бразди или ампутация на крайници. Висок е рискът от преждевременно раждане на плода и трудности в периода на адаптацията към постнатален живот. Основните нарушения у плода и новороденото от седалищно предлежание са свързани с родов травматизъм.

Прочетете повече за Увреждания на плода и новороденото от други видове неправилно предлежание, положение и диспропорция по време на раждането и родоразрешаването мкб P03.1

Челно предлежание - водещ пункт е челото на бебето. Това предлежание спада към дефлексионните и може да създаде сериозни усложнения, както за майката, така и за плода.

Среща се рядко едва при около 0.05% от всички раждания. Раждането в челно предлежание с чело, което е обърнато напред, крие много голям риск за плода (вътречеребни наранявания, хипоксия) и за майката (разкъсвания и различни увреждания). В някои случи челото на плода може да се насочи не напред, а назад кум сакрума. Раждането на жив плод по естествен път в този случаи е невъзможно.

Важно е ранното разпознаване на челното предлежание, за да се избегнат уврежданията на бебето. При това предлежание се предприема цезарово сечение.

Лицево предлежание е онова положение на плода в матката, при което главата се намира в крайна степен на дефлексия (силно извъртяна назад). При раждане при лицево предлежание водещ пункт е брадата на плода.

Първично лицево предлежание най-често е в резултат някои вродени аномалии на плода като вродена струма, тумори разположени върху гърба или сакрума на плода. Вторично лицево предлежание се формира в хода на раждането, когато е затруднено спускането на плода поради тесен таз или тумори и аномалии на матката.

Усложненията за плода и новороденото от лицево предлежание са свързани предимно с трудности при вагинално раждане - при вагинално раждане не трябва да се ползва вакуум екстрактор, а боравенето с форцепса да бъде внимателно поради честите травми като парализата на лицевия нерв и други.

След раждането усложненията на лицевото предлежание са свързани с наличие на различен по степен оток на лицето и главата до долихоцефалия, оток на ларинкса и трахеята, които могат да доведат до затруднения в дишането и неонатален респираторен дистрес синдром.

Напречното предлежание е онова положение на плода преди раждането, при което плода е разположен напречно и предлежаща част, т.е плода се ражда с рамо. Напречното положение обикновено преминава в седалищно или челно преди раждането, ако плодът не се обърне вагинално раждане при напречно положение е почти невъзможно.

Уврежданията, които могат да настъпят у  плода и новороденото от напречно предлежание са предимно поради пролапс на плодна част или пъпна връв, възможно е увиване на пъпната връв около някоя част на тялото и интранатална ампутация на крайник или асфиксия на плода.

С неустойчиво предлежание се означава състояние на плода, при което след 37-та гестационна седмица плодът продължава да променя своята позиция.

Като причина за неустойчиво предлежание се посочва силно разпуснати маточни стени, мултипариетет на майката (многораждане), миома на матката, малформации на плода, плацента превия, полихидрамнион и други.

Усложненията от неустойчиво предлежание  са пролапс на плодна част или пъпна връв, преждевременно раждане, формиране на възли и интра- или перинатална асфиксия на плода. При постоянно променяща се позиция е трудно да се вземе план за акушерско поведение по време на раждането, поради което най-безопасно е пристъпването към цезарово сечение.

Акушерската верзия е акушерска манипулация, при която се цели превръщане на неблагоприятните за раждане положения на плода в благоприятни.

Според методите, с които се извършва верзията бива външна - промяна на положението или предлежанието чрез външно манипулиране през коремната стена. Вътрешната верзия е комбиниран метод, при който едната ръка се поставя в матката, другата подпомага отвън през коремната стена. Най-често външно верзио се ползва за коригиране на напречно, косо или седалищно предлежание, рядко и по изключение в съвременни условия се ползва външна верзия на плода при напречно положение в седалищно - т.е превръщане на едно неблагоприятно в друго неблагоприятно положение. При напречно положение плодът трябва да се приведе до главично, а при косото най-близколежащата част се привежда до входа на таза. При седалищно предлежание, мъртъв плод или за създаване на условия за бързо завършване на раждането при непълно разкритие се ползват прийомите на комбинирана (вътрешна) верзия.

Верзията на плода се извършва обикновено последните седмици на бременността, но има риск от стимулиране на маточни контракции и преждевременно раждане. Затова най-благоприятно е извършване на верзията в началото на раждането при наличие на родилна дейност - в периода на разширение.

Външната верзия най-често се ползва за промяна положението при напречно и косо положение на плода. Преди и след верзията се прави обстоен преглед състоянието на плод, плацента, околоплодна течност и околоплоден мехур чрез ултразвуково изследване, по време на верзията състоянието на плода се следи непрекъснато чрез токографски контрол. Верзия може да се извърши при жив плод без данни за ретардация или фетален дистрес, запазен околоплоден мехур и околоплодна течност в рамките на нормата, нормални размери на таза и без данни за аномалии на меките родилни пътища, релаксирана коремна стена и матка. Като абсолютно противопоказание за извършване на верзия е олигохидрамнион и плацента превия.

Усложненията за плода и новороденото от външна верзия са увиване на пъпната връв около плода и асфиксия по време на раждането, преждевременно пукане на околоплодния мехур и преждевременно раждане при ранно направен опит за верзия и стимулиране на маточните контракции, интраутробна смърт на плода се диагностицира в малко случаи - едва 1-2%.

Диагнозата на предлежанието, което заема плода се трябва да се прави рано с оглед вземане решение за водене на раждането. По този начин могат да се избегнат увреждания на плода и новороденото, причинени от неправилно предлежание преди раждането. Най-достоверен освен методите на палпация - прийомите на Леополд в съвременните условия е ултрасонографското изследване. При съмнения за възникнали усложнения интранатално плодът се следи непрекъснато, като в изследванията се включва и кардиотокографски контрол. С оглед голямата честота на съвместно протичане на някои вродени състояния у плода водещи до предлежание различно от главичното като са важни генетичните и биохимични изследвания в ранните срокове на бременността. След раждането на новороденото освен оценка състоянието по Апгар и кръвно-газов анализ, могат да бъдат проведени и други високоспециализирани изследвания - при съмнение за мозъчни увреждания като кръвоизливи или оток - компютърна томография, скрининг за вродени аномалии и други.

Лечението на уврежданията на плода и новороденото е съобразно основните нарушения - при леки нарушения като оток на предлежащата част обикновено не се налага специализирана грижа с изключение на значителен оток на ларинкса и трахеята. В първите часове след раждането новороденото се поставя под интензивно наблюдение, важни са адекватната оксигенация и околна температура, при нужда се интубира и поставя в кувиоз, при тежко състояние кърменето може да се отложи и да бъде заменено с парентерално хранене.

Профилактика на увреждания на плода и новороденото, причинени от неправилно предлежание преди раждането, следва да се осъществи рано чрез непрекъснато наблюдение на бременната при посещението й на женска консултация. Необходимо е провеждането на минимум от изследвания - палпация, преглед с ехограф, биохимичен и генетичен скрининги. При нужда спектърът от изследвания се разширява.