Протозойни инфекции, усложняващи бременността, раждането или послеродовия период МКБ O98.6

Протозойни инфекции, усложняващи бременността раждането и послеродовия период се срещат рядко.

От протозойните инфекции с най-голямо значение за бременността е токсоплазмозата.

Заболяването се причинява от едноклетъчен паразит - Toxoplasma gondii.

Човекът е междинен гостоприемник, а крайният гостоприемник на инфекцията са котките, които се считат за най-значимите резервоари.

Човекът се заразява при консумация на месо, при контакт с котешки фекалии, като е доказано и трансплацентарно предаване от майка на плода.

Диагнозата протозойни инфекции, усложняващи бременността раждането и послеродовия период се поставя посредством серологични изследвания.

Установяването на антитела от клас IgM или IgG показва дали инфекцията е остра или хронична.

В случаите, когато се установи покачване на титрите на антителата между двете изследвания се смята, че има първично заразяване по време на бременност.

Когато антителата не се покачват се смята, че има прекарана вече инфекция.

Протичането на токсоплазмозата може да бъде остро или хронично.

Острата инфекция по време на бременност се характеризира с интоксикация, лимфаденопатия, увеличена слезка и черен дроб, повишена температура.

Увреждането на плода идва от това, че паразитът преминава през плацентата.

Хроничната токсоплазмоза се характеризира с това, че жената е прекарала инфекция и доказателство за това са наличните антитела, които не позволяват да настъпи заразяване при евентуалното възникване на бременност.

Симптомите на вродената токсоплазмоза зависят от времето на заразяване на плода.

В по-късните месеци на бременността се стига до раждане на мъртъв плод или на плод със значително изразена хидроцефалия, увреждане на ЦНС, очни увреждания и други.

Заразяването на плода в третото тримесечие може да доведе до раждане на дете, което е видимо здраво и в последствие на да се наблюдават катаракта, ирит, мозъчни калцификати, хепатоспленомегалия, забавено интелектуално развитие.

Лечението се осъществява посредством клиндамицин.