Други инфекции, предаващи се предимно по полов път, усложняващи бременността, раждането или послеродовия период МКБ O98.3

Инфекциите, предавани предимно по полов път имат  огромно социалното значение, което е такова, че може да се стигне до увреждане на гениталния апарат както на мъжа, така и на жената, значителна част от тях увреждат плода и новороденото, увеличават детската смъртност, а оцелелите изискват допълнителни системни грижи.

Някои от сексуално предаваните болести поразяват вътрешните органи и централната нервна система, което води до инвалидизиране на болните, и до тежки усложнения.

Други инфекции, предаващи се предимно по полов път, усложняващи бременността, раждането или послеродовия период включват заболявания, като хламидиен лимфогранулом, други хламидийни болести, предавани по полов път, шанкроид, трихомониаза, аногенитална херпес вирусна инфекция.

Всички изброени заболявания предавани по полов път в различна степен могат да доведат до усложнение на бременността, раждането и послеродовия период.

Към други инфекции, предаващи се предимно по полов път, усложняващи бременността, раждането или послеродовия период принадлежи хламидиен лимфогранулом.

Хламидиен лимфогранулом е инфекциозно заболяване, което се предава изключително по полов път и протича със значително увеличение на лимфните възли.

Това заболяване се среща изключително рядко в съчетание с бременност.

Заболяването се среща най-често в страни с тропически и субтропически климат — Африка, Югоизточна Азия, Индия, Южна Америка.

Причинител е Chlamydia trachomatis.

Заболяването се характеризира с протичане в три стадия:

• Първичен стадий— измененията са локализирани най-вече в гениталната област,
• Вторичен стадий — придружава се от засягане на гениталните лимфни възли,
• Третичен стадий — късни аноректални изменения и поява на цикатризиращи процеси в гениталната област.

Прогнозата обикновено е сравнително благоприятна по отношение на живота, а преболедувалите придобиват траен имунитет.

Нелекуваните пациенти са много изтощени развиват вторична анемия и сепсис.

За диагнозата основно значение има изолирането на Chlamydia trachomatis, серотип L (L1, L2, L3) в клетъчни култури.

Материалът, който служи за изследване се взема от мястото на патологичния процес и може да бъде течен аспират от увеличен лимфен възел, уретрален материал, намазка от повърхността на микрошанкър, ако има такъв, биопсия.

Диференциална диагноза се прави със сифилис, herpes genitalis, ulcus mole, morbus Hodgkin, смесена инфекция от няколко венерически заболявания и други.

Лечението на хламидийния лимфогранулом се осъществява посредством тетрациклини в доза от 4 х 500 mg в продължение на 20 до 25 дни. При наличие на абсцеси, фистули и фиброзни изменения е необходима и хирургическа обработка.

Приложението на тези антибиотици трябва да бъде съобразено с бременността и кърменото, тъй като те са притивопоказани.

Към други инфекции, предаващи се предимно по полов път, усложняващи бременността, раждането или послеродовия период принадлежи шанкроид.

Мекият шанкър е остро протичащо заболяване, предаващо се по полов път и характеризиращо се с меки улцерации.

Заболяването е значително намаляло през последните години, но все още се срещат не малко болни в Африка, Северна Америка, по-рядко в Западна Европа.

Причинителят на шанкароида е Haemophilus ducreyi.

По правило болестните изменения се локализират по лабии, клитор, перианално и в ингвиналните области. Много рядко първите изяви се наблюдават в областта на маточната шийка, цервикалния канал, влагалището.

Мястото, на което се инокулиира стрептобацила се получава еритемо-едемна макула, която много скоро се превръща в малък нодулус, а след това в пустула. На третия-четвъртия ден пустулата се разкъсва и се образува малка улцерация, която бързо увеличава размерите си в ширина и дълбочина.

Обикновено язвата отделя гнойна или гнойна кръвениста течност като понякога имат склонност да кърви. Понякога се образуват могжество "дъщерни" улцерации, които в повечето случаи обкръжават основната язва.

За диагнозата мек шанкър се търсят стрептобацили в язвата, секрета и материи от лимфните възли.

Лечението при мекия шанкър се състои в прилагане на широкоспектърни антибиотици и преди всичко Erythromycin и Tetracycline в дневна доза 4 пъти по 500 mg за 10-14 дни.

Към други инфекции, предаващи се предимно по полов път, усложняващи бременността, раждането или послеродовия период принадлежи трихомониаза.

Трихомониаза е полово предавана болест с остро и хронично протичане с увреждане на уро-гeниталната система на двата пола.

Заболяването се предизвиква от Trichomonas vaginalis, който е флагелатен, протозоен микроорганизъм, с крушовидна форма.

При жените трихомоназата протича като субакутен или хроничен вагинит, който се характеризира с белезникава или жълтеникава пенеста секреция от влагалището, която е с неприятна миризма.

Наблюдават се прояви на сърбеж, парене и лек дискомфорт в областта на външните гениталии на жената. Понякога пациентките се оплакват и от кърваво течение след полов акт. При оглед влагалищната лигавица е зачервена, оточна и лесно кървяща.

Диагнозата трихомониаза се поставя след изследване на материал взет от влагалищно съдържимо, уретрален ексудат, урина и кръвен серум.

Лечението е ефективно само при едновременното и задължително лечение на сексуалните партньори. Прилага се най-често Methronidazole (Trichomonacid, Flagyl) tabl. 250 mg (орални) и 500 mg (вагинални). Дозира се по 25 mg/kg т.м., еднократно, дневно за около 5 дни.

Към други инфекции, предаващи се предимно по полов път, усложняващи бременността, раждането или послеродовия период принадлежи аногенитална херпес вирусна инфекция.

Вирусът на херпес симплекс е ДНК вирус от херпетиформената група, от който се различават два различни вирусни щама: първи и втрои тип. Втори тип II вируси причиняват предимно генитално локализирани процеси.

Клиничната картина се характеризира с това, че лигавиците на гениталиите е зачервена, едемна, осеяна с пръснати и групирани ерозии, които от вторичната инфекция, триенето и мацерацията често се превръщат в язвички.

Наличието на активен генитален херпес особено време на раждане е сериозен проблем, поради възможност от инфектиране на плода от херпес инфекцията, която да доведе до тежки усложния, които да застрашат живота му или да доведат до тежки трайни увреждания.

За диагнозата основно значение има огледа, анамнезата на предшестваща херпесна инфекция и клиничната картина.

Лечението е етиопатогенетично и се осъществява с противовирусни средства. Медикамент на избор е Ацикловир в съответната дозировка.