Варикозно разширени вени на долните крайници по време на бременността МКБ O22.0

Бременността предразполага към развитие на разширени вени чрез хормоналното въздействие на естрогените и гестагените и механично въздействие (увеличаване на матката, която затруднява оттичането от долната половина на тялото. Разширението се засилва с напредване на бременността. Обикновенно бременните са безсимптомни, но понякога се оплакват от дискомфорт, болки в краката, краката се подуват. След раждането заболяването обикновено се самоизлекува.

По време на бременността голям брой от факторите на съсирването се променят - увеличава се съсирвателната способност на кръвта. Още след първото тримесечие се повишава нивото на фибриногена, на протромбина, на факторите на кръвосъсирването - 7,8, 9 и 10. В същото време се намалява активността на фибринолитичната система (която разгражда фибриногена, и потиска кръвосъсирването). По време на бременността намалява и нивото на антитромбин 3.

Рискови факори за варикозно разширени вени на долните крайници по време на бременността са:

• Намалява циркулационното време на кръвта, забавя се венозното оттичане от долните части на тялото.
• Терапевтичният режим на легло, когато продължава дълго време, предразполага към развитие на тромбемболизъм.
• Напреднала възраст - например след 40 години се увеличава риска от поява на тромбемболизъм.
• Прекарани тромбемболични заболявания в миналото са 10 % риск за същото усложнение през настоящата бременност.
• Кръвна група О е свързана с намалена честота към тромбемболии, а всички останали групи с повишен риск, поради което кръвните групи А, АВ и В се считат за рисков фактор за тромбемболизъм.

Клинична картина при варикозно разширени вени на долните крайници по време на бременността е характерна.

Наблюдават се дискомфорт, болки, отоци и напрегнатост. Много често разширените вени протичат безсимтомно. След раждане разширените вени се подобряват и изчезват.

Повърхностния тромбофлебит се характеризира с плътно възлесто уплътнение и зачервяване на кожата около вената, която е болезнена и топла. Липсва обща температура, пулса е почти непроменен.

Дълбокия тромбофлебит е характеризира с болка, оток, промяна в цвета на кожата, повишена температура и тахикардия (ускорена сърдечна дейност).

Поставянето на диагнозата варикозно разширени вени на долните крайници по време на бременността не е винаги лесно.

Диагнозата при повърхностен тромбофлебит се поставя преди всичко чрез оглед и палпация. По протежение на повърхносната вена се установява плътна или възлеста резистенция със зачервяване на кожата, която е обикновено болезнена.

При дълбок тромбоемболизъм се установяват болезнени и подути крайници и пръсти на краката и има съмнение, че са с дълбок тромбоемболизъм при изследване с венография се оказва, че имат нормални здрави вени.

Лечението обикновено е консервативно и включчва повдигане на крака, избягване на дълго стоене на родилката права, носене на еластични чорапи. Оперативно лечение на вените не се препоръчва през бременността. Когато е необходимо се оставя за 2-3 месеца след раждането.

Лечението при повърностния тромбофлебит се изразява в поставяне на влажни и топли компреси, повдигане на краката в леглото. Излекуването става за една до три седмици.

При дълбокия тромбофлебит се прилага антикоагулантно лечение. Това е наложително, за да се избегне риска от развитие на венозна тромбоемболиза. Хепаринът инхибира тромбина, чрез което се възпрепятства превръщането на фибриноген във фибрин.