Предизвикана от бременността протеинурия МКБ O12.1

Предизвикана от бременността протеинурия е състояние, при което в урината на бременната жена се открива белтък над 0,3 g/24 h.

При бременност, в резултат от производството на биологично активни вещества от плацентата (простагландини и прогестерон) в организма са налице анатомични и физиологични промени в бъбреците.

Количествата на белтък, аминокиселини, пикочна киселина, глюкоза и калций в урината на бременни са повишени за разлика от небременните жени.

Нормалното количество белтък в урината (протеинурия) при бременни жени е до 300 мг. за 24 часа, за разлика от небременни жени, при които е до 150 мг. за 24 часа.

В някои случай количеството на отделения белтък в урината достига до 0,3 g/24 h или 0,1 g/24 h, (повече от ++ при качествено определяне) при двукратно изследване през 6 часа. Тогава протеинурията се приема за патологична.

Видове протеинурия:

 1. Според количеството на отделен белтък протеинурията бива:

• Незначителна.
• Умерена.
• Масивна.

Скринингът за протеинурия е от съществено значение за откриване на прееклампсия в пренаталните грижи за бременни жени.

2. Според размера на белтъчните молекули в урината протеинурията бива:

• селективна протеинурия – в урината се установяват белтъци с ниска молекулна маса – β₂- микроглобулин, α₁-микроглобулин, лизозим, албумин, трансферин и др. Селективната протеинурия се среща при леко гломерулно увреждане.

• неселективна протеинурия – в урината проникват и високомолекулярни белтъци – IgG, α₂-макроглобулин и др.

 3. Според вида на бъбречното увреждане протеинурията бива:

• гломерулна протеинурия -  при гломерулни заболявания (гломерулонефрит, диабетна гломерулосклероза, амилоидоза и др.), при които се нарушава пропускливостта на гломерулната капилярна стена. Обикновено е умерена до масивна, може да бъде селективна и неселективна.

• тубулна протеинурия -  при тубуло-интерстициални заболявания – пиелонефрит, интерстициален нефрит, подагрозна нефропатия, балканска ендемична нефропатия, интоксикация с тежки метали и др. Увредени са епителните тубулни клетки, при което се нарушава реабсорбцията на филтрираните белтъци и те се отделят с урината. Тубулната протеинурия е селективна – откриват се главно нискомолекулярни белтъци (α₁- и β₂- микроглобулин). Количеството й е между 1-2g.

• смесена гломерулно-тубулна протеинурия.

Три съществуват механизми за предотвратяване на загубата на албумин / протеин чрез филтрация в нормална бъбречна.

• Размер на порите на фенестрирания капилярен ендотел в гломерулните капиляри са твърде малки и през тях не могат да преминат големите молекули на албумина.

• Гломерулната мембрана е изградена от отрицателно заредените протеини, които отблъскват отрицателно заредените албумини.

• Структурата на епителните мембрани действат като бариера за преминаване на албумин.

По време на бременност обаче се осъществяват, някои анатотомични промени, които променят нормалните физиологични процеси в бъбреците.

С увеличаване на бъбречния кръвоток по време на бременност, около 6000 г албумин преминават чрез бъбречната циркулация всеки ден.

Протеинурията е (≥0.3 g/24 h) е симптом на прееклампсията.

Клинична картина на предизвикана от бременността протеинурия:

Протеинурията може да бъде без видими симптоми. Единственият начин да се установи дали има белтък в урината на дадено лице е чрез лабораторно изследване.

Високорискови са пациентки с органни заболявания, захарен диабет, наднормено тегло.

Диагноза на предизвикана от бременността протеинурия:

Скринингът за протеинурия е от съществено значение за откриване на прееклампсия в пренаталните грижи за бременни жени.

Необходимо е да се изследва урината на бременната жена сутрин на гладно, след предварително направен тоалет на гениталите, в химически чист съд бременната уринира. Взема се средната порция урина за изследването.

Протеинурията се доказва чрез:

• качествени (скринингови) методи - проба със сулфосалицилова киселина, тест-лентички, които променят цвета си в зависимост от наличието на белтък в урината.

• количествени методи – изследването на урината се осъществява с биуретова проба.

В някои ситуации e важно да се знае причината на бъбречно заболяване, с цел да се стигне до запазване на плода на бременната жена и нейното благополучие по време на бременност.

Въпреки това, в други обстоятелства окончателна диагноза на бъбречно заболяване може да се забави и да се направят диагностични изследвания след раждането.

Бъбречна биопсия като диагностичен метод се използва при бременни жени се използва от 1960г., но не се препоръчва поради риск от кръвоизлив, които е опасен за майката и плода.

Диференциална диагноза на предизвикана от бременността протеинурия:

• протеинурия при ренални заболявания – мембранозна нефропатия, гломерулонефрит, хронична гломерулосклероза, Ig A нефропатия, интестициален нефрит, поликистозни бъбреци, нефросклероза (хипертензивна);

• вродени аномалии на бъбрека;

• настъпил аборт;

• други системни заболявания - колагенози (системен лупус еритематодес), захарен диабет, мултипленен миелом, васкулити;

• инфекциозни заволявания – хепатит ( В/С), HIV;

Лечение на предизвикана от бременността протеинурия:

При протеинурия се препоръчва вливане на плазма, кръв или несъдържащ натрий албумин.

Понякога се спазва определена диета от бременната жена.

При някои патологични състояния като прееклампсия в организма се натрупва голямо количество течности в тъканните, появяват се отоци по крайниците, лицето, бързо нарастване на телесната маса (повече от 2 кг на месец) интрацелуларни, интерстициални и интравазални, протеинурия (наличие на белтък в урината) и артериална хипертония (високо кръвно налягане над 140/90 при бременни жени, нарастване на систолното налягане с 30 mmHg и повече и нарастване на диастолното налягане с 15 mmHg и повече). Хипертонията се появява по-рано от протеинурията. При наличие на прееклампсия се пристъпва към лечение в болнично заведение под лекарски контрол.