Предшестващо хипертонично бъбречно заболяване, усложняващо бременността, раждането и послеродовия период МКБ O10.2

Предшестващо хипертонично бъбречно заболяване, усложняващо бременността, раждането и послеродовия период по своята същност представлява хипертонична бъбречна болест, която включва хипертоничен бъбрек с бъбречна недостатъчност и хипертоничен бъбрек без бъбречна недостатъчност.

Артериална хипертония представлява болестно състояние, при което кръвното налягане се повишава над 140/90.

Артериална хипертония (140/90) установена преди 20 гестационна седмица и след 42 ден след раждането се определя като хронична.

Хипертония може да не търпи промени по-време на бременността или да усложни до прееклампсия и еклампсия (наслоена прееклампсия и еклампсия).

Причините за предшестващо хипертонично бъбречно заболяване, усложняващо бременността, раждането и послеродовия период могат да бъдат с различен характер.

Най-често реналната хипертония се развива след нехросклероза, която може да се дължи на гломерулонефрит и пиелонефрит, туберкулоза, тубулоинтерстициален нефрит, амилоидоза, диабет, хидронефроза, нефролитиаза, увреждане на бъбреците след подагра, стеноза на бъбречните артерии.

Друга причина за за нефросклероза може да бъде атеросклероза, наличие на доброкачествена или злокачествена хипертония.

Много характерно за хипертонията от бъбречен произход е високото диастолно налягане. Характерно, е, че в урината на тези болни може да се установи хематурия, протеинурия, азотемия, креатинемия, намаление на концентрационната способност на бъбреците, анемия и др. Нарастването на серумния креатинин и пикочната киселина са резултат на нарушената бъбречна функция и поява на бъбречна недостатъчност.

Когато хипертония се усложни с прееклампсия или еклампсия се наблюдаватн отоци, протеинурия и хипертонични усложнения по време на бременността. Появява се протеинурията, която може да бъде значителна. Наблюдава се разнобразна симптоматика от страна на най-често засегнатите органи черен дроб, мозък, ретина и други. При еклампсия е налице нарушение на съзнанието, гърчове, кома и смърт.

За поставянето на диагнозата предшестващо хипертонично бъбречно заболяване, усложняващо бременността, раждането и послеродовия период голямо значение има анамнезата, наличието на артериална хипертония, ехографията.

Съществено значение имат и лабораторните изследвания на урина и кръв, посредством, които може да се докаже или отхвърли хронична бъбречна недостатъчност.

При лечение на предшестващото хипертонично бъбречно заболяване, усложняващо бременността, раждането и послеродовия период се използват антихипертензивни препарати, които трябва да бъдат съобразени с бременността. Обикновено се прилагат бета блокери, калциеви антагонисти, MgSO4 и други.

При болни с бъбречна недостатъчност бременността може да се окаже допълнителен фактор влошаващ състоянието, при което може да има сериозна опасност за живота, както на майката, така и на плода. В тези случаи може да се наложи прекъсване на бременността поради реална опасност за живота на майката.