Бъбречна недостатъчност след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност МКБ O08.4

Бъбречна недостатъчност след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност представлява сравнително рядко срещано състояние и включва остра бъбречна недостатъчност, олигурия, анурия, уремия, тубулна некроза.

Острата бъбречна недостатъчност представлява остро, внезапно, бързо нарушение на бъбречната функция, която най-често е обратима.

Най-честата причина за развитието на бъбречна недостатъчност след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност е хиповолемията (остър кръвоизлив, циркулаторен шок).

Основен симптом при остро появяваща себъбречна недостатъчност е преустановяване отделянето на урина с наличие на олиго- или анурия и покачване на остатъчно-азотните тела (урея, креатинин).

За олигурия говорим в случаите, когато е налице отделяне на по-малко от < 500 ml урина на деня.

За анурия говорим в случаите когато е налице отделяне на по-малко от < 100 ml урина на деня.

За остра бъбречна недостатъчност се говори при повишаване на концентрация на креатинина с 0.5 мг/дл при базови 1.9 мг/дл.

В зависмос от причината, която води до развитието на остра бъбречна недостатъчност тя може да се класифицира като:

• Преренална остра бъбречна недостатъчност - причините за развитието на този тип бъбречна недостатъчност са преди бъбрека, най-често намален приток на кръв към бъбрека вследствие на остър кръвоизлив, циркулаторен шок, ниско кръвно налягане, сърдечна недостатъчност.

• Ренална остра бъбречна недостатъчност - причините за развитието на този тип бъбречна недостатъчност са в самия бъбрек, увреждане на неговите структури- увреждане на гломерулите (глумерулонефрит) и туболоинтерстициалната система (остра тубулна некроза).

• Постренална остра бъбречна недостатъчност -причините за развитието на този тип бъбречна недостатъчност се намират структурите разположени след бъбреците засягане на уретери или уретра и наличие на стоп в урината.

Най-честата причина за развитието на бъбречна недостатъчност след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност евследствие на шок. При шок настъпва централизация на кръвообращението с влошаване на бъбречното кръвооросяване. Настъпва исхемична увреда на тубулния епител - недостатъчно обратна резорбция на натрий изразяваща се с покачване на натриевата концентрация, понижаване на рениновата секреция, понижаване на гломерулната филтрация вследствие на което настъпва олиго- или анурия. Олиго- и анурия са най-характерния симптом при остра бъбречна недостатъчност.

Клиничната картина при остра бъбречна недостатъчност е характерна. В началото обикновено не се наблюдават съществени симптоми. Клиничната картина се характеризира най-често със симптомите характерни за хиповолемичния шок.

След известно време могат да се появят симптоми като адинамия, гадене, сомнолентност, олиго- и анурия, влошаване на състоянието.

Съществуват четири много характерни стадия на острата бъбречна недостатъчност са:

1) През първия стадий се наблюдава увреждане на бъбрека вследствие на шока.

2) През втория стадий вследствие на това увреждане се появяват олиго- и анурия, които могат да доведат до сърдечна недостатъчност, белодробен оток, мозъчен оток (дължащи се на задръжката на течности), развитие на хиперкалиемия, метаболитна ацидоза, уремия.

Уремията представлява много тежко състояние, което се наблюдава обикновено при бъбречна недостатъчност (остра или хронична). Характерно за уремията в повишено количество на азотните продукти в организма, което може да доведе до нарушение в съзнанието (кома) и смърт. При наличие на уремия често се налага хемодиализа.

3) През третия стадий се наблюдава полиурия (отделяне на голямо количество урина). В полиуричния стадий има опасност от загуба на вода, натрий, калий.

4) През четвъртия стадий се наблюдава възстановяване, което се асоциира с нормализиране отделянето на урина.

За диагнозата бъбречна недостатъчност след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност основно значение имат анамнезата, клиничната картина, диурезата лабораторните изследвания, изследване на урината, ехографията и други.

Лечението при бъбречна недостатъчност след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност се изразява в премахване на причината водеща до възникването на остра бъбречна недостатъчност (лечение шока). Прилагат се диуретици, внасят се течности, коригира се електролитния дисбаланс, прилага се диета с голям внос на калории, при необходимост се предприема хемодиализа.