Продължително или масивно кръвотечение след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност МКБ O08.1

Продължително или масивно кръвотечение след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност представлява сравнително рядко срещано състояние, което пряко може да заплашва живота на пациента.

Продължително или масивно кръвотечение след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност представлява едно от срещаните усложнения, което изисква спешна намеса. Към него принадлежи продължително и масивно кръвотечение вследствие на афибриногенемия, синдром на дефибринация, вътресъдова коагулация.

Абортите се класифицират на две големи групи, които включват спонтанен и изкуствен

Спонтанният аборт бива  ранен, късен, задържан, хабитуален и септичен. Изкуственият аборт също бива ранен и късен.

Изкуственият аборт бива аборт по желание, аборт по медицински показания (или терапевтичен аборт) и криминален аборт.

Извън маточната бременност представлява бременност, която се развива извън кухината на матка. Най-често извънматочната бременност се развива в маточните тръби. Редки са локализациите в яйчниците, коремната кухина, маточната шиийка и в рудиментарен рог.

Гроздовидната бременост или на мола хидатиноза е патологична промяна на плодното яйце с хидропична дегенерация на стромата на хориалните клончета и пролиферация на епитела на трофобласта.

Продължително или масивно кръвотечение се дължи най-вече на афибриногенемия, синдром на дефибринация, вътресъдова коагулация.

Към продължително или масивно кръвотечение след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност принадлежи афибриногенемия.

Афибриногенемия представлява рядко срещано наследствено заболяване, което се характеризира с липса на фибриноген в кръвната плазма.

Тя е рядко заболяване, което се унаследява по автозомно-рецесивен начин. Характерно за заболяването е, че при всяка трявма или нараняване се появява кръвотечение.

Така при наличие на това заболяване при аборт, извънматочна или гроздовидна бременност могат да се наблюдават тежки, продължителни и масивни кръвотечения, които могат да застрашат живота на пациентката.

Основно значение за поставянето на тази сериозна диагноза имат установяване на нарушена съсирваемост, липса на фибриногена в кръвната плазма при наличие на нормален брой на тромбоцитите, намнезата за продължително кървене непосредствено след травма, клиничната картина.

Основното лечението на афибриногенемия и хипофибриногенемия се изразява в преливане на плазма и фибриноген, поддържане на адекват хомеостаза, постоянно грижи и актовно наблюдение на болната.

Към продължително или масивно кръвотечение след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност принадлежи принадлежи синдром на дефибринация и вътресъдова коагулация.

ДИК синдрома е тежка, живото застрашаваща хеморагична диатеза, която може да се среща при разнообразни болестни процеси.

Това тежко заболяването може да се наблюдава при различни акушерски усложнения (емболии от околоплодната течност, преждевременно отделяне на плацентата, missed abortion, септичен аборт, предизвикан с NaCI аборт и др.).

Заболяването се характеризира със съпровождащата процеса консумация на плазмени фактори на кръвосъсирването.

ДИК синдромът се характеризира с три последователни фази:

• Фаза на хиперкоагулация- тази фаза се характеризира с патологичното активиране на системата на кръвосъсирване, образуването на множество микротромби в кръвоносна система, които нарушават микроциркулацията на различни органи и системи поради, което настъпва многоорганна недостатъчност.
• Фаза на фибринолиза- при тази фаза се наблюдава опит от страна на организма да компенсира увеличеното кръвосъсирване чрез активиране на фибринолитичната система. Това активиране предизвиква разграждане на образуваните тромби.
• Фаза на хипокоагулация- тази последна фаза се характеризиза с  изтощаване на системата на кръвосъсирване, налице е намалена или липсваща коагулация, с последица от това кръвотечения в различни тъкани и органи.

Клинично заболяването може да се прояви при аборт, извънматочна или гроздовидна бременност под формата на продължително или масивно кръвотечение, при което има сериозна опасност за живота на пациентката. Ако не се предприемат спешни мерки, фаталния край е сигурен.

За диагнозата значение имат както клиничната картина така и лабораторните изследвания (тромбоцитопения, понижение на фибриногена и АТ III, наличие на фибриногенови мономери, доказване на фибрин-фибриногенни разпадни продукти).

Лечението зависи от фазата, в която се намира заболяването, прилага се хепарин, AT III, прясно замразена плазма.