Инфекция на гениталния тракт и тазовите органи след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност МКБ O08.0

Инфекция на гениталния тракт и тазовите органи след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност е едно от най-често срещаните усложнения в акушеро-гинекологичната практика.

За диагностицирането и лечението на тежките възпалителни заболявания засягащи гениталния тракт и тазовите органи са необходими задълбочени познания в тази област, както и в принципа на лечение на тежки възпалителни заболявания.

Инфекция на гениталния тракт и тазовите органи след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност включва ендометрит, оофорит, салпингит, салпингооофорит, параметрит, пелвеоперитонит, сепсис, септицемия, септичен шок.

Инфекция на гениталния тракт и тазовите органи след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност включва ендометрит.

Ендометрит е заболяване, което може да се представи като локален възпалителен процес или да проникне в дълбочина и представлява възпалителен процес засягащ ендометриума.

Клиничната картина на заболяването се характеризира с адинамия, температура, серет с неприятна миризма от матката, който в последствие добива гноевиден вид и започва да се отделя.

Матката е болезнена при палпация. Лабораторните изследвания свидетелстват за възпалителен процес. Ако не се предприемат лечебни мерки е възможно процеса да се разспространи и генерализира.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, ехографията, лабораторните изследвания, изследвания секрет.

Инфекция на гениталния тракт и тазовите органи след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност включва оофорит.

Оофорит представлява възпалително заболяване, при което се засягат яйчниците. Заболяването се предхожда от възпалителен процес изхождащ от матката. Заболяването може да се пренесе по съседство, по хематогенен или лимфогенен път.

Причинители могат да бъдат от аероби или анаероби.

Клиничната картина на заболяването яе характеризира с адинамия, температура. Често процеса се предхожда от възпалителен процес изхождащ от матката поради, което тя може да бъде болезнена при палпация. Яйчниците се увеличени по размери и силно болезнени при палпация.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, ехографията, лабораторните изследвания.

Лечението се изразява в приложение на антибиотични средства според причинителя по правилата за лечение на тежко възпалително заболяване.

Инфекция на гениталния тракт и тазовите органи след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност включва салпингит.

Салпингит представлява възпалително заболяване, при което се засягат маточните тръби. Често процеса се предхожда от възпалителен процес изхождащ от матката. Заболяването може да се пренесе по съседство, по хематогенен или лимфогенен път.

Клиничната картина на заболяването се характеризира с неразположение, адинамия, повишена температурата. Когато  в тръбите се събере серозно-гнойна или гнойна колекция се предизвиква увеличаване на техните размери. Това моеж да се визуализира ехографски. При палпация тръбите се представят като уплътнени болезнени формации.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, ехографията, лабораторните изследвания.

Лечението се изразява в приложение на антибиотични средства според причинителя по правилата за лечение на тежко възпалително заболяване.

Инфекция на гениталния тракт и тазовите органи след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност включва салпингооофорит.

Салпингооофорит представлява тежко възпалително заболяване, при което се засягат едновремнно маточните тръби и яйчниците като инфекцията може да се пренесе по съседство, по хематогенен или лимфогенен път.

Причинителите могат да бъдат аеробни и анаеробни микроорганизми.

Клиничната картина на заболяването се характеризира с неразположение, адинамия, повишена температурата. Налице е обща възпалителна формация, която в последствие може да се превърне в тубо-овариален абсцес. Гнойната колекция във формацията води до увеличаване на нейните размери, което може да се визуализира ехографски. При палпация формацията се представят като уплътнена болезнена структура.

При тежък възпалителен процес може да се наблюдава гадене и повръщане, дефанс, Блумберг.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, ехографията, лабораторните изследвания.

Лечението се изразява в приложение на антибиотични средства според причинителя по правилата за лечение на тежко възпалително заболяване. Когато антибиотичното лечение е неефективно може да се премине и към оперативна интервенция.

Инфекция на гениталния тракт и тазовите органи след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност включва параметрит.

Параметрит е възпалително заболяване, при което възпалителния процес засяга околната съединителна тъкан около матката.

Процесът обикновено се предхожда от възпалителен процес изхождащ от матката и аднексите.

От възпалителния процес се засягат и органите, които се намират в близост до възпалителния процес, най-вече пикочен мехур и дебело черво.

Клиничната картина на заболяването се характеризира с неразположение и адинамия, повишава се температурата, който може да достигне стойности от 39-40 C, ускорява се пулса.

Наблюдават се симптоми от засегнатите от възпалителния процес намиращи се в близост органи (ректум и мехур). При изследване се установява наличие на уплътнен инфилтрат обикновено с неясни граници.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, лабораторните изследвания.

Лечението се изразява в постелен режим,антибиотични средства според причинителя по правилата за лечение на тежко възпалително заболяване.

Инфекция на гениталния тракт и тазовите органи след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност включва пелвеоперитонит.

Пелвеоперитонит е възпалително заболяване, при което възпалителния процес засяга тазовите органи и тазовия перитонеум.

Това заболяване е обикновено последствие от възпалителен процес засягащ матката, яйчниците или параметриума. Друга причина за възникването на това сериозно заболяване е перфорация на матката при прекъсването на бременността.

При запазени защитни сили на организма заболяването се ограничава в малкия таз като се образува бариера, която се състои от оментум и черва. Характерно за заболяването е формирането на интраперитонеален абсцес.

Клиничната картина на заболяването включва симптоматика характерна за ендометрит или салпингооофорит.

Други симптоми са тежка адинамия, силно намалена физическа активност и висока температура ускорен пулс, затруднена дефекация, мускулен дефанс, бедна палпаторна находка.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, параклиничните изследвания (левкоцитоза, ускорено СУЕ).

Лечението на заболяването не е лесна задача. Прилагат се антибиотични средства в зависимост от причинителя, а при необходимост може да се прибегне и към оперативна интервенция.

Инфекция на гениталния тракт и тазовите органи след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност включва сепсис.

Сипсис представлява генерализирано заболяване, което се характеризира с нахлуване на микроорганизми в кръвното русло при налично първично огнище. Към заболяването принадлежи септицемия.

Септицемията представлява остро много тежко септично състояние, което се характеризира с наличие на микроорганизми в кръвообращението и засягане на целия организъм.

Заболяванетоможе да се развие мълниеносно или след един известен период.

Клиничната картина е много тежка.

Характерни симптоми са отпадналост, безпокойство, абнормно висока температура със стойности 40 С, ускорен пулс над 160 уд/мин.

Лицето на болната има страдащ вид, очите са блестящи, устните са напукани, езикът обложен. Дишането е учестено и повърхностно, настъпва чернодробна и бъбречна недостатъчност.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, доказването на причинителя чрез хемокултура.

Лечението се провежда по принципа на извънредно тежките възпалителни заболявания.

Инфекция на гениталния тракт и тазовите органи след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност включва септичен шок.

Септичен шок представлява сериозно състояние, което настъпва поради намален приток на кислород и хранителни вещества към тъканите, поради инфекция, която може да бъде локална или генерализирана.

Септичният шоков синдром може да причини отказ във функциите на много органи с последваща смърт. Смъртността от токсичен шоков синдром е около 25% до 50%.

В повечето случаи септичен шок се развива от ендотоксини, продуцирано от отрицателни по Грам бактерии.

Клиничната картина се характеризира с тежка адинамия, понижено кръвно налягане, учестено дишане, над 20 пъти в минута, тежка  бъбречна недостатъчност и чернодробна недостатъчност.

Наличие на сепсис, симптоми на пневмония, рентгенография на гръден кош, други лабораторни изследвания, потвърждаващи наличието на инфекция.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, доказването на причинителя чрез хемокултура. Параклиничните изследвания показват левкоцитоза с олевяване, ускорено СУЕ, понижават се стойностите на хемоглобина.

Лечението включва прилагане на антибоитици и мерки, подпомагащи функционирането на засегнатите органи.