Ендометриална жлезна хиперплазия МКБ N85.0

Ендометриалната жлезна хиперплазия, нарична още проста хиперплазия, предаставляа разрастване на лигавицата на матката с увеличен брой на жлезите, но без промяна в изгледа и архитектониката им.

Жени с този тип хиперплазия рядко развиват ендометриален карцином (под 1,6%).

Към ендометриална жлезна хиперплазия принадлежи:

• Хиперплазия на ендометриума кистозна.
• Хиперплазия на ендометриума жлезно-кистозна.
• Хиперплазия на ендометриума полипоидна.

В основата на разрастването на ендометриума стои естрогеновото въздействие, без цикличната прогестеронова трансформация. Среща се по-често при жени:

• с ранно настъпила първа менструация (менархе);
• нераждали;
• с наднормено тегло;
• с късно настъпила менопауза;
• с поликистозни яйчници;
• приемащи естрогени и други.

Клиничната изява на ендометриална жлезна хиперплазия включва неправилни маточни кръвотечения (след менопаузата, между менструациите).

При физкалното изследване се установява уголемена матка. За поставяне на диагнозата може да се използва и ултразвук (за измерване дебелината на ендометриума), но най-сигурният метод е сепарирано абразио с последващо хистологично изследване.

Лечението при ендометриална жлезна хиперплазия е в зависимост от възрастта.

При момичета след пубертета се предписват естрогено-прогестеронови препарати за поддържане на изкуствен цикъл за поне 6 месеца.

При жени в полово зряла възраст може да се направи клиновидна резекция на яйчника и да се предпишат противозачатъчни за осигуряване на редовна менструация.

Преди и след менопаузата най-радикалното лечение е хистеректомия (оперативно премахване на матката), поставяне на медроксипрогестерон-депо или въвеждането на вътрематочна спирала отделяща левоногестрел.