Дивертикул на пикочния мехур МКБ N32.3

› Въведение

› Защо се появяват дивертикули в пикочния мехур?

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение на дивертикули на пикочния мехур

Въведение

Дивертикулът на пикочния мехур представлява джобовидно или саковидно раздуване на част (в този случай се означава като псевдодивертикул) или на цялата стена на пикочния мехур, обикновено в резултат на слабост в мускулния слой или подлежащи заболявания.

Могат да бъдат единични или множествени, често протичат безсимптомно продължително време. Диагнозата и лечението са комплексни и строго индивидуализирани.

Защо се появяват дивертикули в пикочния мехур?

Дивертикулите на пикочния мехур се срещат сравнително рядко в клиничната практика, като показват два основни възрастови пика, а именно на около десет годишна възраст и на около 60-70 години.
Дивертикулите на пикочния мехур могат да бъдат вродени и придобити.

Вродените са обикновено единични и се образуват в резултат на слабост на съединителната тъкан.

Обикновено се разполагат на границата между шийката и детрузура и се дължат на дефект в ембрионалното развитие.

Придобитите дивертикули на пикочния мехур се срещат многократно по-често в клиничната практика, като могат да се дължат на разнородни причини. Най-често се развиват в резултат от хронично повишено налягане в пикочния мехур, увреждания на стената на пикочния мехур, хронично напрежение.

Придобитите дивертикули най-често се дължат на някои от следните подлежащи заболявания:

• обструктивни заболявания на уринарния тракт: сред най-честите причини за развитие на дивертикул на пикочния мехур се включват доброкачествена простатна хиперплазия, стриктура на уретрата, наличие на бъбречно каменна болест и попадане на конкременти в пикочния мехур и уретрата
• неврогенен пикочен мехур: редица системни заболявания, включително множествена склероза, захарен диабет с диабетна невропатия, увреждания по хода на гръбначния мозък и редица други неврологични нарушения могат да причинят дисфункция на пикочния мехур и да увеличат риска от дивертикул
• рецидивиращи инфекции: често повтарящи се инфекции или хроничен цистит могат да предизвикат промени и отслабване в стената на пикочния мехур и по този начин да съдействат за развитието на дивертикул
• тумори: наличието на туморна лезия в областта на и около пикочния мехур, причинявайки притискане на мехура, може да предразположи към дивертикул
• други причини: травми в областта, оперативни интервенции и следоперативни усложнения, цистоскопия, дългосрочно използване на катетър и други могат да предразположат към дивертикул на пикочния мехур

Придобитите дивертикули на пикочния мехур се срещат много по-често при възрастните хора и се асоциират с подлежащи урологични проблеми.

Симптоми

Повечето дивертикули на пикочния мехур са малки и безсимптомни. В редица случаи заболяването се открива случайно, при провеждане на профилактични изследвания или изследвания по друг повод и уточняване на други подлежащи заболявания.

В някои случаи клиничното протичане при дивертикул на пикочния мехур е особено характерно с наличие на типични оплаквания, включващи най-често:

• болезнено и затруднено уриниране: болка при уриниране, забавено стартиране на уринирането, слаба и/или прекъсваща струя, усещане за непълно изпразване на мехура и други обикновено се дължат на застоя на урина или на подлежащ инфекциозен процес
• учестено уриниране: означава се с медицинския термин полакиурия и се характеризира с чести позиви за уриниране, особено нощем (означава се с термина никтурия)
• чести инфекции на пикочните пътища: поради задръжката на урината в дивертикулния джоб се създава предразположение за инфекции (протичат обикновено с повишена температура, болка и парене по време на уриниране) и образуване на камъни. Рецидивиращите уроинфекции при пациентите изискват допълнително диагностично уточняване
• кръв в урината: означава се с термина хематурия и макар да не е най-характерният симптом при дивертикул, може да се наблюдава при част от пациентите във връзка с травма на стената на дивертикула или подлежаща инфекция
• инконтиненция на урина: невъзможност за волево задържане на пикочния мехур и изпускане на урина, особено при движение, кихане, кашляне, смях

Състоянието предразполага към някои усложнения, включително рецидивиращи инфекции, камъни в бъбреците, неоплазми. Тежко усложнение на заболяването е развитието на ракови клетки в дивертикула. Това се среща в малък от случаите и се диагностицира късно, тъй като карциномът трябва да придобие значителни размери, за да провокира клинична изява.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при дивертикул на пикочния мехур изисква комплексен подход с назначаване на подходящи лабораторни и образни изследвания с цел визуализация на промените, отдиференциране от други идентично протичащи заболявания и потвърждаване на диагнозата.

Най-често диагнозата включва следните изследвания:

• разпит и преглед: анамнезата и физикалните находки обикновено са слабо информативни, като могат да бъдат полезни за оценка на субективните оплаквания, установяване на налични подлежащи заболявания, предразполагащи към формиране на дивертикул и оценка на рисковите фактори
• лабораторни изследвания: лабораторните изследвания не са специфични, но могат да покажат повишение на някои маркери на възпалението, данни за подлежаща уроинфекция. Изследването на урина може да покаже наличие на хематурия, бактериална инфекция и други
• образни изследвания: диагнозата дивертикул на пикочния мехур се поставя най-успешно с помощта на различни образни методи на изследване, главно ехография на пикочния мехур, екстрекорна урография (ЕУГ), ретроградна цистография с контраст, микционна урография, цистоскопия, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс. Проследява се дали има везикоуретерален рефлукс (връщане на урина от пикочния мехур в уретерите)

Комплексните диагностични изследвания позволяват точна визуализация на дивертикула, оценка на риска от усложнения или установяването на развили се такива и подпомагане изготвянето на индивидуалния терапевтичен план.

Лечение на дивертикули на пикочния мехур

Терапевтичният подход при дивертикул на пикочния мехур се определя строго индивидуално в зависимост от вида, броя на дивертикулите, наличието на симптоми, наличието на установени подлежащи заболявания, които провокират разрастването му, данни за усложнения или повишен риск от усложнения.

Най-общо лечението при дивертикул на пикочния мехур бива консервативно и оперативно (хирургично):

• консервативно лечение: консервативното лечение включва проследяване на състоянието, отстраняване на рисковите фактори, лечение на подлежащите заболявания, причиняващи промените в пикочния мехур, антибиотична терапия при наличие на инфекция, подходяща противовъзпалителна терапия при необходимост, поддържане на висока лична хигиена, избягване на продължителни периоди на задържане на уринирането
• показания за отстраняване на дивертикул на пикочния мехур: хирургичното лечение на дивертикула се налага само при рецидивиращи инфекции на пикочния мехур, при образуване на камъни в него или при наличието на везикоуретерален рефлукс. При висок риск от усложнения, тежко симптоматично протичане, както и по преценка на лекуващия лекар също се предприема оперативна намеса
• лапароскопска операция на пикочен мехур: в съвременната хирургична практика често се предпочитат лапароскопските методи на операция във връзка с техния щадящ характер, висока ефективност, съкратен възстановителен период. Предприемат се различни интервенции в зависимост от конкретния случай, включително отстраняване на дивертикула (дивертикулектомия), укрепване на стената на пикочния мехур и други. Лапароскопска операция може да се наложи за лечение на налична обструкция, конкременти и други, които провокират развитието на дивертиукла

След операцията често се налага престой с катетър за определен период от време до пълно възстановяване. Усложненията са относително редки и включват вторична инфекция, засягане на съседни структури, инконтиненция на урина и други.

Прогнозата при дивертикул на пикочния мехур се определя строго индивидуално в зависимост от причините за неговата поява, тежестта на оплакванията и терапевтичните възможности.

Изображения: freepik.com