Друг камък в долните пикочни пътища МКБ N21.8

Камъните обикновено се образуват в пиелокаликсната система на бъбреците и мигрират надолу с урината.

При придвижването си те предизвикват остра клинична изява - бъбречна колика.

Етиологията на нефролитиазата е комплексна. Свързана е с увеличеното излъчване на колоиди с урината, с което се повишава нейната концентрация и се създава предпоставка за образуване на камъни. Урината съдържа и вещества, които спомагат за разтварянето на нейните съставки - т.нар. защитни колоиди, които представляват мукополизахариди. При недостатъчното им количество, в урината се създават условия за групиране на кристалоиди около едно първоначално ядро, което може да бъде съставено от аморфна утайка, фибрин, клетъчен детрит, бактерии и други.

Повишеното излъчване с урината на някои йони също може да доведе до образуване на камъни. Това се случва например при фрактура на кости, мултиплен миелом, костни метастази поради повишеното съдържание на калций в урината.

Важна роля за образуването на камъни играе реакцията на урината. Промяната в pH може да предизвика утаяване на някои от солите или обратно да възпрепятства генезата на конкременти. Например при инфекция на пикочните пътища (пиелонефрит, цистит) бактериите предизвикват разпадане на уреята с отделяне на амоняк. Това алкализира урината и води до образуване на камъни (от калциев фосфат, калциев карбонат и други).

Патогенетично значение имат и редица местни особености в бъбреците и урогениталната система, нарушаващи уродинамиката и водещи до застой на урината. Такива са подковообразния бъбрек, двоен бъбрек, дивертикули на пикочния мехур, срастване на уретрата, хиперплазия на простатата, миоматозна матка и други.

Някои екзогенни фактори, като прием на високо минерализирани води, престой в горещ микроклимат и намаления прием на течности, също играят роля в генезата на нефролитиазата.

Клиничната картина при друг камък в долните пикочни пътища обикновено настъпва след изявена бъбречна колика (остра болка в кръста и по хода на уретерите, висока температура, гадене, повръщане, промяна в цвета на урината). Появява се често уриниране, болка при уриниране, разцепване на струята, кръв в урината, тежест в долната половина на корема и други.

За поставяне на диагнозата камък в пикочните пътища е необходимо да се направят редица лабораторни и образни изследвания.

В седимента на урината се откриват еритроцити, кристали, а при инфекция на отделителната система - левкоцити и бактерии. Изследването на уреята, остатъчния азот, пикочната киселина, калция и фосфора в кръвта е важно за установяване на задръжка на урината. Проверява се и pH на урината, което може да стане и с бързи тест - лентички.

Най-показателното изследване е ехографията на органите в малкия таз, при което освен наличието на конкременти може да се установи и причина за притискане на пикочните пътища. При определени случаи се прави и нативна рентгенография на корема или екскреторна урография.

Лечението при друг камък в долните пикочни пътища първоначално е консервативно.

Прилагат се топли процедури, спазмолитици, диуретици, антибиотици. При неуспех се предприема към оперативната екстракция на камъка чрез уретро - или цистоскопия.

Заглавно изображение: freepik.com