Бъбречни тубулоинтерстициални увреждания при реакция на отхвърляне на трансплантат (Т86.-ї) МКБ N16.5

Присаждането на тъкани или органи от един индивид на друг се нарича трансплантация.

Понякога тъкани могат да се трансплантират от един и същи индивид, но на различно място - т.нар. автотрансплантация.

Понякога въпреки приеманите медикаменти, имунната система на реципиента реагира срещу чуждата тъкан, което може да доведе до увреждане на бъбречната функция: бъбречни тубулоинтерстициални увреждания при реакция на отхвърляне на трансплантат.

Механизмът на отхвърляне на трансплантанта главно се осъществява под формата на клетъчен имунен отговор, който е иницииран от чуждите МНС антигени. Важна роля за представянето на чуждите антигени имат съдържащите се в трансплантанта антиген - представящи клетки (макрофаги, моноцити), които директно активират Т - лимфоцитите на реципиента.

Друг механизъм на активация става чрез антиген - представящите клетки на реципиента, които преработват чуждите МНС - антигени. Най-важна роля в механизма на отхвърляне на трансплантанта играят Т - хелперните лимфоцити (Th). Те активират макрофагите и Т - килърите (Тк). Макрофагите се струпват около трансплантанта. Възниква местна възпалителна реакция, при която се увреждат стените на кръвоносните съдове, изхранващи трансплантанта. В тях се образуват тромби, които ги запушват и настъпва некроза на органа.

Според скоростта на отхвърляне на трансплантанта се различават следните видове имунни реакции:

• свръхостро отхвърляне на трансплантанта: изявява се до няколко минути след извършването на трансплантацията със синдрома на системен възпалителен отговор.
• остро отхвърляне на трансплантанта: настъпва обикновено между първата седмица и третия месец след операцията. Поради образуването на тромби в органите, може да се изяви под формата на остра бъбречна или чернодробна недостатъчност.
• хронично отхвърляне на трансплантанта: изявява се години след трансплантацията. В трансплантанта настъпват фибротични промени, което тежко уврежда функцията му.

Повече за отмиране и отхвърляне на присадени органи и тъкани можете да прочетете тук.

Бъбречните тубулоинтерстициални увреждания при реакция на отхвърляне на трансплантат протичат с клиничната картина на остра бъбречна недостатъчност. Пациентът се оплаква от силна болка в кръста, намалено количество на урината (под 500 милилитра за денонощие) до пълната и липса (анурия). Поради задръжката на крайните продукти на обмяната (урея, креатинин) настъпва ацидоза - пациентът диша често и дълбоко, има сърбеж по кожата, гадене, повръщане и степенно нарушение на съзнанието.

Лечението при остра бъбречна недостатъчност в следствие на реакция на охтъврляне на трансплантанта се състои в прилагане на необходимите дози имуносупресори и предприемането на екстракорпорално очистване на кръвта (хемодиализа).