Друга ювенилна остеохондроза на горния крайник МКБ M92.3

Нарушеното кръвоснабдяване на костите на горния крайник е патологично състояние на крайника вследствие, на което възниква асептична некроза. Подобни изменения в горния крайник при юноши се определят като ювенилна остеохондроза на горния крайник. Остеонекроза на костите на горния крайник се наблюдава при:

• Ювенилна остеохондроза на раменната кост
• Ювенилна остеохондроза на ръката
• Ювенилна остеохондроза на лъчевата и лакътната кост

Рубриката "друга ювенилна остеохондроза на горния крайник" разглежда остеонекроза на клавикулата и епифизата на стерналната кост.

Клавикулата е S-образна кост, която се причислява към костите на горния крайник. Дължината на ключицата е около 15 см. Състои се от тяло и два края — гръден край (extremitas sternalis clavicula) и латерален край extremitas acromialis). Гръдният и край завършва със ставна повърхност (facies articularis sternalis) посредством, която се свързва с гръдната кост. По същия начин и латералният и край завършва с еписовидна ставна повърхност (facies articularis acromialis), служеща за свързване с лопатката.

Стернум (гръдна кост) се разполага по средата на гръдната стена. Съставена е от 3 части — стернална дръжка (manubrium sterni), тяло (corpus sterni procesus) и мечовиден израстък (xiphoideus).

Съчленяването на гръдната кост с ключицата се осъществява чрез образуване на гръдно-ключична става. Поради анатомофизиологични особености на костно — ставния апарат, това съчленение нерядко се оказва ананатомично нестабилно, което се оказва предпоставка за възникване на ювенилна остеохондроза на горния крайник.
Точната причина за възникване на остеонекроза не е напълно изяснена, но се предполага наличието на:

• Предхождащи травми, особено в гръдно-ключичната става
• Съдови аномалии
• Аномалии в костната структура, включително и на гръден кош (например Pectus carinatum)
• Злокачествено новообразувание на кости и ставни хрущяли
• Костни метастази
• Сифилис
• Сарком на Ewing
• Автоимунни заболявания 
• Нарушения в стерно-клавикуларното съчленение

Казуистика представляват описаните случаи на остеонекроза след остеомалация, остеомиелит, болест на Хочкин, туберкулоза.

Заболяванията от рубриката "друга ювенилна остеохондроза на горния крайник" са изключително рядко срещани, но въпреки това е установено, че тези заболявания се наблюдават предимно при юноши и млади мъже с активна физическа дейност. Първият описан случай е от 1924 година д-р Friedrich, ето защо немалко медицински източници наричат асептичната некроза на клавикулата — болест на Friedrich.

За патогенеза на болестта при юноши се приема наличието на микротравматични увреждания на клавикулата с последващо нарушение на кръвообращението и настъпването на невъзпалителна некроза. Спрямо етиологичната и клиничната си характеристика, много автори установяват приликите с юношеска остеохондроза на бедрената глава [Legg-Calve-Perthes].

Клиничната картина на заболяването се характеризира с поява на болка в засегната кост, която може да бъде постоянна или да се проявява само при движение. Освен това е възможно да се наблюдават зачервяване, подуване в засегнатия участък. При повечето болни движенията в засегнатия крайник са ограничени.

При 10 годишно клинично проучване на "Department of Diagnostic Radiology, Municipal Hospital, University of Aarhus, Denmark" са анализирани 266 клинични случая, като съвсем малка част от тях са при юноши. Част от тази статистическа констелация е следната:

• Продължителност на симптомите — в повечето случаи давността на симптомите е от 1 до 3 месеца, но при някои пациенти персистират до 96 месеца.
• Период на проследяемост — варира в рамките на няколко години.
• Остеонекрозата се наблюдава предимно при дясната клавикула или и при двете, но рядко ангажира единствено лявата клавикула.

Диагностиката на заболяването се поставя въз основа на анамнестичните данни, съпоставени към възрастта на пациента. Провежда се детайлен физикален преглед, прилагат се параклинични и инструментални методи. Рентгенография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс служат за визуализиране на костните изменения при клавикулата и стернума.

Тъй като заболяванията от рубриката "друга ювенилна остеохондроза на горния крайник" са изключителна рядкост все още не са съставени рентгенологични критерии за диагностика. В едни от случаите рентгенологичните белези наподобяват тези на остеомиелит, в други на туберкулоза, а в трети на костни тумори.

Лечението на заболяванията от рубриката "друга ювенилна остеохондроза на горния крайник" може да бъде консервативно или хирургично. Изборът на лечение зависи от степента на нарушенията на засегнатата кост. Консервативното лечение се състои в имобилизация на крайника, прилагане на аналгетици, противовъзпалителни средства, физикална терапия и рехабилитация. Хирургичното лечение се предприема по преценка на специалист и в някои случаи може да включва ендопротезиране на засегната става.