Юношеска остеохондроза на таза МКБ M91.0

Юношеска остеохондроза на таза представлява заболяване, което се характеризра с нарушаване цялостта на хрущяла  по тазобедрената става. Ветиологията на заболяването се дискутира разстройство в кръвооросяването на сегмен от ставната повърхност (асептична костна некроза), механично действащи фактори, но етиопатогенетично обяснение досега няма. Към тази рубрика спада ювенилна остеохондроза на ацетабулума, криста илиака, исшиопубична синхондроза и симфизис пубис.

Патоанатомично лезията започва субхондрално с една некротична зона, ограничена от здравата костна субстанция със склеротична зона. Хрущялът, покриващ тази некротична зона, претърпява регресивни промени, при които детрит от дегенеративно променени хондроцити попадат в ставното пространство и предизвикват синовит с клинична изява: оток, излив и болка. Този остеохондрален дисекат може да остане в своето легло (мише легло) или да попадне в ставното пространство (ставна мишка), предизвиквайки ставен дискомфорт и периодични блокажи, последвани от ставен излив.

Юношеска остеохондроза на таза предимно засяга мъжкия пол в детската, юношеска възраст, но може да се наблюдава и при възрастни. Засегната е едната или две симетрични стави. В демаркационния стадий започват оплакванията на болния с болка при натоварване, рецидивираща до перманентна със ставен излив. Болният съобщава периодично за ставни блокажи, предизвикани от свободни тела в ставата. В късните стадии развитие на артрозен процес.

Рентгенологично в началния стадий може да се наблюдава кръгла, с увеличена плътност, субхондрална зона, отделена от нормалната костна структура със склерозен вал. Тези рентгенологични промени и клиничните изяви са индикация за артроскопично изследване, още повече, че ставите, в които обичайно се развива дисекиращият остеохондрит, са достъпни за това изследване.

Лечението на юношеска остеохондроза на таза е главно консервативно. В ранните стадий на заболяването се препоръчва гипсова имобилизация за 8 до 10 седмици, тъй като при децата съществуват реинтеграционни тенденции. При оперативното лечение са предложени много оперативни методи - спонгиозна пластика на дефекта, фиксиране на дисеката с кортикални пирони или с винт или запълване на дефекта с автоложен или хомоложен хрущялно-костен трансплант.