Остеопороза при множествена миеломатоза (С90.0ї) МКБ M82.0

Остеопороза при множествена миеломатоза (С90.0ї) представлява състояние, което се характеризира с намаляване на костната плътност, свързано с заболяването множествена миеломатоза. Множествената миеломатоза по дефиниция представлява Неходжкинов лимфом, който се отличава с ниска степен на малигненост. Най-често се наблюдава при индивиди над 60 годишна възраст и е по-чест при мъже, отколкото при жени.

Причините за възникване на множествена миеломатоза, подобно на останалите злокачествени заболявания, не са напълно изяснени. Придружаващата я остеопороза възниква, следствие нарушаване баланса на костния метаболизъм и преобладаване процесите на костно изчерпване.

Клиничната картина при остеопороза при множествена миеломатоза (С90.0ї) се характеризира с изява на симптоми, дължащи се на злокачественото заболяване и такива, характерни за остеопорозата. Болните могат да се оплакват астенодинамия (отпадналост), фебрилитет (повишаване на температурата), болки в костите и други. Болните често страдат от инфекции, поради потискане образуването на някои имуноглобулини. При напредналите стадии на заболяването е възможно да се наблюдава поява на патологични фрактури в костите, най-често в областта на прешлените на гръбначния стълб.

Диагнозата остеопороза при множествена миеломатоза (С90.0ї) се поставя въз основа на подробно снета анамнеза и осъществяване на щателен физикален преглед. Извършват се още някои лабораторни и образни и изследвания, като рентгенография, магнитен резонанс, компютърна томография и други, за уточняване локализацията и тежестта на уврежданията. От лабораторните изследвания се установява увеличение на общия белтък за сметка на моноклоналния имуноглобулин, понижение на хемоглобина и еритроцитите, белтък на Bence-Johnes в урината и други. Биопсията на костен може да бъде полезна за поставяне на диагнозата.

Лечението на остеопороза при множествена миеломатоза (С90.0ї) е главно консервативно и се осъществява от специалист. Лекуват се самат остеопороза така и моножествената миеломатоза, довела до поява на уврежданията. Лечението на злокачественото заболяване се осъществява с  химиотерапевтици. Рехабилитацията и физикалната терпаия спомагат за бързото и цялостно възстановяване на болните.