Остеопороза при болести, класифицирани другаде МКБ M82*

Остеопорозата е най-често срещащото се костно заболяване (приблизително 15 %). Нарушението на баланса е в полза на костната резорбция, а в някои случаи образуването на костно вещество значително изостава. Остеопорозата по-рано и по-тежко се манифестира при жени.

Различават се първични и вторични форми на остеопороза. Вторичната остеопороза е в резултат на биохимични, ендокринни, биохимични и терапевтични въздействия. Ендокринните заболявания, които могат да доведат до рaзвитие на остеопороза са: хипогонадизъм, хипертиреоидизъм, хиперпаратиреоидизъм и хиперглюкокортицизъм. Кортикостероидна остеопороза се наблюдава при продължителна или във високи дози кортикостероидна терапия или при болестта на Cushing. Нарушени са и костното изграждане, и костното разграждане както в спонгиозните, така и в компактните кости. Засягат се ребрата, прешлените и тазовите кости. Разреждането на костите води до фрактури, вкл. и на прешленовите тела от месец до няколко години от терапевтичния курс.

Особено значение има остеопорозата при хипертиреоидизъм. Хормоните на щитовидната жлеза предизвикват активиране на остеобластите и остеоцитите, особено на остеокластите, поради което се засилва подчертано костната резорбция със склонност към спонтанни фрактури в най-обременените кости (бедрената шийка, прешлените).

Картината на остеопорозата е еднаква за различните нейни форми. Спонгиозните кости стават едропорести, гредичките са тънки, раздалечени една от друга, сформират се кисти. Компактата на дългите тръбести кости изтънява.

Най-често срещаното усложнение е фрактурата, обикновено в обременените механично кости. В групата на метаболитните лезии на костната тъкан са включени и тези, при които се наблюдават нарушения в минерализацията и в синтезата на колагена като съставен елемент на остеоида.

В ранните стадии на остеопороза при болести, класифицирани другаде, костната загуба не се съпровожда с изразени симптоми. С напредване на процеса могат да се появат следните оплаквания: болки в гърба, загуба на височината, приведена поза, счупвания на прешлени, счупване на китките, счупване на шийката на бедрената кост както и на други кости. При възникнала фрактура клиничната картина се владее от нейните симптоми. Честотата на фрактурите нараства прогресивно с напредване на възрастта.

Диагнозата остеопороза при болести, класифицирани другаде, се поставя въз основа на клиничната картина и физикалното изследване. Важни за диагнозата са и рентгеновото изследване, остеодензитометрия както и костна биопсия.

При вторичната остеопороза е особено важно да бъде излекувано първичното, ендокринно заболяване, което води до развитие на остеопороза. Основна цел на лечението на остопорозата е да се предотвратят фрактурите. Физическото натоварване е стимул за изграждането и поддържането на костния скелет. Препоръчват се туризъм, пешеходство, както и някои спортове - тенис, гимнастика и др. Трябва да се осигурява достатъчно внос на калций в организма. За костното изграждане е необходим и витамин Д. Част от него се доставя с храната, останалата част се образува в кожата при излагане на слънце. Богато на витамин Д е рибеното масло.

Медикаментозното лечение на остеопорозата се провежда със следните групи медикаменти: хормонална заместителна терапия с естрогени, селективни модулатори на естрогенните рецептори, както и симптоматично лечение с аналгетици и нестероидни противовъзпалителни средства.