Синдром на удареното рамо МКБ M75.4

Синдром на удареното рамо представлява заболяване, което се характеризира с поява на силна болка в раменната става, дължаща се на притискане на сухожилия и бурси в рамото от кости съставляващи раменната става. Дейности, които изискват движения в рамото с издигане на ръката над нивото на главата, особено повтарящи се такива, представляват рисков фактор за възникване на това заболяване. Такива могат да бъдат боядисване, вдигане на тежести, тенис и други. Други рискови фактори за възникване на заболяването са аномалии на костите или ставите.

Синдром на удареното рамо се характеризира с постоянна болка, която се отразява неблагоприятно на ежедневните дейности. С течение на времето заболяването може да доведе до възпаление на сухожилята в ротаторния маншон и бурсите. Ако не се лекува адекватно, сухожилията на ротаторния маншон започват да изтъняват и да се разкъсват. Освен болка, възникват още слабост на засегнатия крайник, изтръпване, които се проявяват както при покой, така и при осъществяване на движения включващи раменната става.

Диагнозата на синдром на удареното рамо се поставя въз основа на подробно снета анамнеза, осъществяване на подробен физикален преглед, както и на някои лабораторни и образни изследвания, като рентгенография, магнитен резонанс, компютърна томография и други.

Лечението на синдром на удареното рамо е главно консервативно. Прилагат се перорални противовъзпалителни лекарствени средства (напроксен, ибупрофен, аспирин). Тези препарати, обикновено се прилагат за период от 6 до 8 седмици, тъй като лечението на зболяването отнема време. Това предполага и прием на инхибитори на протонната помпа, Н-блокери и други, за протекция на стомашната лигавица от поява на раздразнение или кървене. При някои хронични случаи може да се наложи локално инжектиране на кортизон. Физикалната терапия и рехабилитацията при тези пациенти и грая главна роля за бързото възстановяване на болния и подобряване качеството на живот.