Спонтанна руптура на флексорните сухожилия МКБ M66.3

Спонтанна руптура на флексорните сухожилия представлява състояние, което се характеризира с разскъсване сухожилята на флексорите. Една от най-често засегнатите група сухожилия са флексорните сухожилия на ръката. Поради анатомичните различия в структурата на флексорната повърхност на ръката тя е разделена на пет хирургически зони, тъй като сухожилната лезия във всяка една от тези зони поставя изискване към тяхното оперативно възстановяване:

- първа зона се простира от инсерцията на дълбокия флексор до инсерцията на повърхностния флексор;

- втора зона - това е най-критичната зона по отношение сухожилното възстановяване, наречена "ничия зона", простираща се от мястото на инсерцията на повърхностнияфлексор до палмарната гънка;

- трета зона - наречена още лумбрикална зона, простираща се от палмарната гънка до транзверзалния карпален лигамент;

- четвърта зона - зоната е покрита от карпалния транзверзален лигамент;

- пета зона - проксимално от карпалния транзверзален лигамент.

При настъпване на руптура на флексорните сухожилия във втора зона е необходимо осъществяване внимателна оценка състоянието на болния. Основно правило при първично възстановяване на травматичните увреди в тази зона, където са увредени и двете сухожилия, е да се възстанови само сухожилието на дълбокия флексор, като сухожилието на повърхностния се премахне по протежение на тази зона.

Клиничната картина при спонтанна руптура на флексорните сухожилия се хаактеризира с поява на болка, слабост, невъзожност за осъществяване на флексия в засегнатия участък. Обикновенно оплаквания възникват остро и болните своевременно търсят медицинска помощ. Диагнозата на заболяването се поставя въз основа на добре снета анамнеза, осъществяване на щателен физикален преглед и провеждане на някои образни и лабораторни изследвания. От изключително значение е установяване на засегнатата област, което ще определи и терапевтичното поведение.

Лечението на спонтанна руптура на флексорните сухожилия е главно хирургично.

В първа зона при лезия до ч см от инсерцията на дълбокия флексор - снемаем първичен шев. При по-високи лезии е необходимо Z-образно удължаване на сухожилието, направено проксимално над транзверзалния карпален лигамент. Във втора зона - първичният шев е проблематичен, поради което се препоръчва сухожилен присадък във второ оперативно време. В трета зона - обикновено  ретрахираното сухожилие се открива с втора инцизия в областта на карпалния лигамент и тогава първичния шев е възможен при лека флексия в гривнената става и флексия в дисталната интерфалангеална става на палеца. В четвъртата зона - в тази зона най-често е увреден и н.медианус, който задължително трябва да бъде ревизиран при отварянето на карпалния лигамент. Сухожилният шев на флексорните сухожилия трябва да бъде направен с атравматичен шевен материал. В пета зона - възстановяването е както при останалите сухожилни флексорни лезии.

В следоперативния период крайникът се имобилизира в дорзална гипсова лонгета при флексия в гривнената става от 45 градуса, флексия в метакарпофалангеалната става и интерфалангеалните стави в същия размер. Имобилизацията трябва да продължи 4 до 6 седмици, след което се провежда рехабилитация.