Ювенилна идиопатична сколиоза МКБ M41.1

Сколиотичната болест представлява трайно изкривяване на гръбначния стълб встрани. Среща се в детска възраст, като по-често се засягат момичетата.

Ювенилната идиопатична сколиоза се среща при деца между 3 и 10 годишна възраст.

Причината за настъпването на заболяването ювенилната идиопатична сколиоза е неясна.

В 15% от случаите ювенилна идиопатична сколиоза е вродено състояние. Според някои специалисти съществува наследствена предразположеност и  рискът за развитие на сколиоза у дете или юноша, в чието семейство вече има открити случаи на сколиоза, е по-голям. Изясняване причината за деформациите все още е предизвикателство. Има теории за дефекти в белтъци, отговорни за мускулното съкращение, структурата на съединителната тъкан и др.

Патологоанатомично се установява дъгообразно изкривяване с една, две или повече кривини. Телата на прешлените се усукват в областта на изкривяването. Ребрата са разтворени откъм изпъкналата страна и приближени откъм хлътналата страна. Появява се ребрена гърбица (гибус).
Органите в гръдния кош (сърце, бели дробове) се разместват. Получават се фиброзни промени откъм вдлъбнатата страна, а откъм изпъкналата страна настъпват емфизематозни промени. Дишането се затруднява.

Характерните клинични признаци на ювенилната идиопатична сколиоза са следните:

• едното рамо  изглежда по-високо или по-ниско от другото.
• едното рамо изглежда с по-заоблен контур.
• гръдният кош  изглежда хлътнал и несиметричен.
• главата прави впечатление, че не се намира в средата на раменете.
• талията е неравна или наклонена.
• тазът е наклонен или завъртян настрани.
• единият хълбок е по-високо от другия.
• единият крак изглежда по-къс от другия - въпреки, че дължината на крайниците е еднаква, наклонът на таза е причина за оптичното скъсяване на краката.
• забелязва се нарушаване на походката.

Диагнозата се поставя посредством клиничния и функционален преглед. На фасова рентгенография се вижда страничното изкривяване на гръбначния стълб. В странична проекция се вижда завъртането (торзията) на прешлените. Лечението на заболяването може да бъде консервативно или хирургично.