Други увреждания на ставния хрущял МКБ M24.1

Опорно-двигателният апарат на човека е изграден от кости, стави, ставна капсула, ставни връзки, укрепващи ставата, и сухожилия. Ставата представлява връзката между отделните кости в тялото на човек, като осигурява движението им една спрямо друга. Посредством една става могат да бъдат свързани две или повече от две кости.

Ставите са изградени от:

• крайните части на двете кости, които се съединяват в самата става.
• повърхностите на ставите, които се намират в контакт една с друга са „постлани” и покрити от тънък, гладък слой, наречен ставен хрущял, който има уникални биохимични и физически качества, спомагащи за почти пълното намаляване на триенето на костите в ставата. Въпреки че ставният хрущял е много устойчив, с времето той „изтънява” и се износва с времето.
• вътреставна течност, играеща роля на смазочен материал за костите. Много важна функция на тази течност е именно трофичната й функция - изхранва вътреставните структури,
• ставна капсула - обвива крайните части на костите и загражда ставната кухина.

Артрозата представлява състояние, при което ставният хрущял в една или повече стави в човешкия организъм е увреден или износен. В този случай костта се опитва да компенсира загубената тъкан посредством собственото си разрастването си. Впоследствие може да се получи и възпаление на обвивките на ставната капсула.

Остеоартрозата е заболяване, което е тясно свързано с възрастта. То е рядко срещано преди 40 годишна възраст, но неговата честота нараства бързо след тази възраст, така че повечето хора над 70 години имат артрозни промени в ставите, въпреки че те могат да са безсимптомни.

Повишеното натоварване на ставата и механичният стрес, който тя получава, води до увреждане на ставния хрущял. Клетките на хрущялната тъкан (хондроцити) се опитват да компенсират загубената хрущялна тъкан, но обикновено реакцията е неадекватна и се стига до дегенерация на ставния хрущял. Като резултат на това изключително реактивната костна тъкан започва пролиферация на нова тъкан.

От една страна се стига до образуване на загуба на нормалната кост под хрущяла. От друга - до образуване на костни шипове (остеофити). В последствие се получава и възпаление на мембраните на ставната капсула, което допълнително усилва болката.

Диагнозата други увреждания на ставния хрущял се поставя въз основа на анамнестичните данни, подробен преглед и някои лабораторни и образни изследвания (рентгенография, КАТ, ЯМР). Артроскопията е един от най-полезните начини за поставяне на диагнозата.

Лечението на други увреждания на ставния хрущял може да бъде консервативно или хирургично и се осъществява от специалист ортопед-травматолог.