Други артрози МКБ M19

Артрозата е най-често срещаното  хронично заболяване на опорно-двигателния апарат. Артрозата не е старческо заболяване, независимо че над 50 годишна възраст засяга повече от 20 % от хората.

Характерните изменения на заболяването започват било от хрущялната, било от костната зона на субхондралната пластинка, като по-късно се въвличат костите и капсуло-лигаментарният апарат на ставата.

Според съвременната биомеханика истинската артроза се развива, когато се стигне до механично несъответствие между натоварването на ставата и способността на хиалинния хрущял да понесе това натоварване.

Специфичната разлика при възрастовите промени е, че измененията в ставите се дължат на остаряване на тъканите, най-вече съединителната тъкан, докато при артрозата се получава износване на хрущяла в резултат на несъответствието, породено от най-различни причини между натоварването на ставата и способността на хрущяла да поеме това натоварване. В потвърждение на това е фактът, че при най-натоварените стави - гръбначния стълб, тазобедрените, коленни - са най-чести артрозните промени.

В началото се загубва седефеният блясък на хрущялната повърхност, появява се развлакняване и на места хрущялът се размеква, като на места могат да се откъснат по-малки или по-големи участъци от повърхността на хрущяла. Тези свободно плуващи ставни тела (ставни мишки) допълнително предизвикват дегенеративни промени. Ставната капсула също се променя. Тя надебелява, сбръчква се и склерозира. Появява се реактивен синовит с хипертрофия на синовията и покриването й с вилозни образувания. Там, където се залавя ставната капсула по ръбовете на ставата, се образуват узури от инфилтриращата синовиална гранулационна тъкан на това място. Незасегнатите райони хипертрофират компенсаторно. По ръбовете на ставната повърхност се образуват остеохондрални остеофити (т.нар. шипове), които довеждат до още по-силно деформиране на контурите на ставата и стеснение на ставната цепка.

Причините за възникване на други артрози са твърде разнообразни: вродени заболявания, статични деформации, прекарани травми, инфекции, ревматоиден артрит, асептични некрози, липсата на конгруентност и неправилен центраж на дадена става, предизвикана от дисплазия, сублуксация и луксация.

Най-честите артрози са на гръбначния стълб (40 %), на колянната става (33 %), на тазобедрената става (20 %), на метатарзо-фалангеалните стави (8%).

Спондилартрозата е дегенеративен процес, който обхваща интервертебралните стави и се явява като резултат на статично разстройство при остеохондроза или сколиоза. Най-често спондилартрозата обхваща шийния и дисталния лумбален сегмент.

За клиниката са типични болките, локализирани в паравертебралните точки в областта на поражението, ограничена подвижност, рефлекторна контрактура на мускулатурата. Болките се усилват при натоварване и намаляват при покой.
Спондилографията има решаваща роля за диагнозата. Открива се неравност и стеснение на контурите на интервертебралните стави, изшипяване на procesi articulares.

Лечението на други артрози е комплексно и включва физиотерапия, ЛФК, масаж, екстензия; мануална терапия и медикаментозно лечение с аналгетици за намаляване на болката, както и неспецифични противовъзпалиелни средства.