Друга вторична артроза МКБ M19.2

Друга вторична артроза представлява хронично ставно заболяване, което се характеризира с увреждане на ставния хрущял и подлежащата кост. При вторичната етиология на заболяването роля играят фактори като възраст, травми, затлъстяване, генетични фактори, ендокринни фактори, метаболитни фактори, възпалителни заболявания на ставите, локални причини и други.

Възрастта не е детерминиращ фактор за развитие на друга вторична артроза, но се счита, че е един от етиологичните фактори. Като последица на естественото стареене в ставния хрущял настъпват определени ултраструктурни увреждания. За да се стигне до артроза, към лезиите на стареенето трябва да се прибавят и други фактори.

Становището относно етиологичната роля на затлъстяването за развитите на остеоартроза са противоречиви. Счита се, че затлъстяването играе причинна роля за остеоартрит чрез голямото механично натоварване на носещите стави от наднорменото тегло. Значение имат и съпътстващите метаблитни проблеми.

Ролята на генетичните фактори при развитие на друга вторична артроза не е напълно изяснена. Счита се, че те играят роля при засягане на дисталните интерфалангеални стави (възли на Хеберден), при генерализираната остеоартроза, при някои ранни форми на коксартроза и други.

Друга вторична артроза е по-честа при жени в менопауза. При експериментални изследвания е установено, че естрогена протектира хрущяла. Соматотропния хормон улеснява хрущялните лезии. Тиреоидната дисфункция, както и хиперпаратиреоидизмът също играят роля за възникване на остеоартрит.

Ролята на метаболитните фактори за развитие на вторична остеоартроза е очевидна при редица заболявания, като подагра, хондрокалциноза, хемохроматоза, болест на Wilson, охроноза и др. в тези случаи в ставния хрущял се отлагат различни субстанции - крисали от мононатриев урат, калциев пирофосфат, хемосидерин, мед и други. Те причиняват хрущялна дегенерация чрез увреждане на хондроцитите и хрущялния матрикс.

Друга вторична артроза може да се развие в хода на някои възпалителни ставни заболявания - ревматоиден артрит, псориатичен артрит, септичен артрит и други. Хрущялното увреждане в тези случаи се дължи на протеолитични ензими, които се освобождават от клетките в синовиалната мембрана или от левкоцитите в синовиалната течност.
Свръхупотребата на кортикостероиди вътреставно също води до дегенеративни промени в ставния хрущял. Това се дължи на катаболното действие на кортикостероидите върху различните компоненти на хрущяла. Уврежда се и метаболитната активност на хондроцитите.

Клиничната картина на друга вторична артроза се състои от симптомите на основното заболяване и симптоми от страна на засегнатата става. Наблюдават се болка, оток, нарушена подвижност, скованост в областта на ставата. Диагнозата на заболяването се поставя въз основа на щателен преглед, снемане на подробна анамнеза и осъществяване на някои лабораторни и образни изследвания. От основно значение за диагностициране на състоянието е рентгенографията, при която се наблюдават характерни за артрозата изменения.

Лечението на друга вторична артроза зависи от тежестта на ставните увреждания и основното заболяване или фактор, довело до артрозата. Лечението може да бъде както консервативно (обезболяващи медикаменти, кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни средства), така и хирургично.