Артропатия при други уточнени болести, класифицирани другаде МКБ M14.8

Към артропатия при други уточнени болести, класифицирани другаде, спадат артропатия при болестта на Wipple (K90.8), артропатия при саркоидоза (D86.8) и артропатия при еритема нодозум (L52.-)

Болестта на Whipple е описана за пръв път от G. Whip­ple през 1907 г. Причините и механизмите за развитие на заболяването не са напълно изяснени. Според Whipple чревната липодистрофия е резултат от непълното хронично запушване на отводящите коремни лимфни съдове и гръдния лимфен проток. Тази теория обаче не може да обясни струпването в лимфните структури на цялото тяло на макрофаги, съдържащи големи количества PAS-реагиращи гликопротеиди.

Във връзка с това повечето съвремен­ни автори  приемат болестта на Whipple като системно заболяване на организма от типа на тезауризмозите (болести на натрупването). Основните промени при чревната липогрануломатоза се наблюдават в тънкото черво, мезентериума (опорака), мезентериалните лимфни възли и перитонеума (коремницата). В типичните случаи тънкото черво е раздуто, стената му е задебелена, а  лигавицата е набъбнала, тъмно оцветена, на места с характерни жълти петна и кръвоизливи.

Началото при болестта на Whipple е нетипично. Най-често  започва с неопределени  диспептични прояви – липса на апетит, подуване и тежест след нахранване, повече газове, понякога упорити повръщания. Характерни симптоми  на болестта на Whipple са тежките и изтощителни диарии с присвиващи болки в корема и изхождане на обемисти „тлъсти“ изпражнения, без слуз и кръв.

Често се наблюдават необясними повишавания на температурата и упорити и неподдаващи се на лечение болки по ставите, които понякога предшествуват чревните симптоми. Сравнително по-рядко се наблюдават полисерозити и ендокардити. В тежките случаи на чревна липодистрофия болните са сил­но изтощени, имат склонност към хипотония (ниско кръвно налягане) и често колабират. Макар и рядко, могат да се засегнат и лимфните структури на черния дроб и слезката.

Диаагнозата на болестта на Whipple е комплексна и се поставя въз основа на всички данни – клинични, лабораторни, инструментални, биопсични.

При прегледа на болния  честа  находка е генерализираното увеличаване на  лимфните  възли, които са неболезнени, меки, несраснали помежду си и с кожата. Коремът е подут,  болезнен,  в единични случаи могат да се опи­пат уголемени черен дроб и слезка.

Лабораторните изследвания при болестта на Whipple са характерни. Открива се  анемия, увеличено СУЕ,  склонност към левкопения (понижаване на белите кръвни клетки), ниски стойности на кръвния белтък и понижаване на холестерола.

Саркоидозата е възпалително заболяване, чиято първична локализация обикновено е белите дробове, но постепенно може да обхване и други органи в организма, мускули и кости, черен дроб, нервна система, сърце, кожа, очи. Най-често се засягат хора между 20 и 40 години.

Причината за заболяването е неизвестна, но се подозира, че е свързана с нарушение в нормалната активност на имунните клетки. Симптомите на саркоидозата могат да изчезнат внезапно или да персистират до края на живота. Много рядко завършва фатално. При саркоидозата се наблюдава повишена реактивност на определен тип лимфоцити (Т-хелпери), които реагират твърде остро спрямо навлезлия нашественик, в резултат на което в организма се образуват възпалителни огнища под формата на грануломи. Според някои учени конкретният причинител на болестта е вид бактерия от рода на туберкулозата, който обаче не води до появата на това заболяване. Макар и рядко саркоидозата може да бъде наследствено заболяване.

Заболяването саркоидоза се проявява в няколко форми: белодробна, гастроинтестинална, очна, кожна и артритна.

При артритната форма се наблюдават скованост в засегнатите стави. Кожата над тях е зачервена.

Диагнозата саркоидоза се поставя посредством анамнестични, клинични, физикални и инструментални методи на изследване.

Лечението на заболяването се извършва с нестероидни противовъзпалителни средства и глюкокортикоиди.

Еритема нодозум (възловиден еритем) е остро протичащо имунно заболяване. Характеризира се с появата на подобни на възли изменения по кожата, както и с общи прояви.

Причинители на заболяването еритема нодозум са:

• Вируси

• Бактерии

• Медикаменти (антибиотици, тримезол, аналгетици, противозачатъчни средства и други)

• Злокачествени заболявания (болест на Ходжкин, левкози)

• Саркоидоза

• Проказа

• Язвен колит

• Терминален илеит

• Бременност

• Понякога агентът остава неоткрит

Артритът при еритема нодозум се изявява с болезнени и оточни стави. Кожата над засегнатите стави е силно зачервена.

Основният принцип в терапията на заболяването е установяването и отстраняването на причинителя на заболяването.