Болест на Kaschin-Beck МКБ M12.1

Болест на Kaschin-Beck представлява хронична, ендемична остеохондропатия (заболяване на костите), която се среща най-вече в региона между североизточен и югозападен Китай включващ 15 провинции. Най-висока честота на болест на Kaschin-Beck се наблюдава в Тибет. Заболяването обикновено засяга деца между 5 и 15 годишна възраст и до ден днешен се докладвани над 1 милион случаи на болест на Kaschin-Beck.

Симптомите на заболяването включват болки в ставите, сутрешна скованост, нарушения на флексията и екстензията в лакътните стави, увеличаване на интер-фалангеалните стави и ограничаване движенията в различни стави на тялото. Основната патологична находка при болест на Kaschin-Beck представлява смърт на хрущялните клетки в областта на ставните повърхности, което може да доведе до забавяне в растежа и вторична остеоартроза. Хистологичната диагноза на болест на Kaschin-Beck е изключително трудна, поради което диагнозата се поставя най-вече въз основа на клинични и радиологични изследвания. Съществуват ограничено количество данни за ранните стадии на заболяването преди настъпване на видими прояви на болестта и разрушаване на ставните хрущяли.

Болест на Kaschin-Beck е позната от повече от 150 години, но етилогията на заболяването не е напълно известна. В момента за етиологични фактори се спрягат микотоксини, дефицит на минерали в диетата и високи нива на фулвинова киселина в питейната вода. Дефицит на селен и йод представлява едни от най-важните рискови фактори за развитие на болестта. Поради това прием на добавки, съдържащи селен могат да бъдат полечни за предотвратяване възникването на заболяването.

Лечението на болест на Kaschin-Beck е палиативно. Хирургичните интервенции се прилагат успешно от редица китайски и руски ортопеди. Физикалната терапия има много добър ефект за подобряване мобилността на ставите и ставните болки при болест на Kaschin-Beck.